Аутизъм: какво е, ранни симптоми при деца и възрастни, диагноза и подкрепа
Аутизмът е различие в развитието на мозъка, което влияе на начина, по който човек общува, възприема света и взаимодейства с другите. Той не е болест, която „се хваща“, и не е резултат от възпитанието. Всеки аутистичен човек е различен – затова се говори за спектър, а подкрепата се съобразява с нуждите и силните страни на конкретния човек.

Съдържание
Аутизъм – какво е
Разстройството от аутистичния спектър (РАС) е невроразвитийно състояние, което започва в ранното детство и продължава през целия живот. В МКБ-10 различните форми се водят под код F84 (например детски аутизъм, атипичен аутизъм, синдром на Аспергер), а в новата МКБ-11 те са обединени в едно понятие – разстройство от аутистичния спектър, като се описва дали има интелектуални и езикови затруднения.
Според СЗО приблизително едно от 100 деца в света е аутистично. Хората от спектъра са много различни: някои говорят свободно и живеят самостоятелно, други не използват говор и имат нужда от постоянна подкрепа. Изрази като „лека форма“ или „тежък аутизъм“ се използват в ежедневието, но специалистите предпочитат да описват каква подкрепа е нужна на човека.
Много аутистични хора и техните семейства гледат на аутизма като на част от идентичността – вижте го като различен начин на мислене и възприемане, със своите трудности и силни страни.
Аутизъм – ранни симптоми при бебе и малко дете
При бебета признаците обикновено са неясни. Между 1 и 3 години родителите и педиатрите могат да забележат:
- рядък зрителен контакт и слаба реакция на името;
- малко или липсващо посочване с пръст, махане „чао“, показване на интересни неща;
- забавено проговаряне или загуба на вече научени думи и умения;
- рядко споделяне на усмивка и радост с другите;
- малко имитация и „игра на преструване“;
- повтарящи се движения (пляскане с ръце, люлеене), подреждане на играчки в редици;
- силни реакции на звуци, светлина, допир или храни с определена текстура.
Отделен признак сам по себе си не означава аутизъм, а развитието на всяко дете има свой ритъм. Загубата на вече придобити умения на всяка възраст обаче винаги е повод за преглед. Ако детето не реагира на звуци, проверете и слуха – вижте намален слух.
Аутизъм – симптоми при по-големи деца
При по-големите деца аутизмът може да се прояви като:
- трудност в разбирането на чувствата и намеренията на другите, на шегите и „неписаните“ правила;
- предпочитание към самостоятелна игра или трудност в създаването на приятелства;
- буквално разбиране на казаното, необичаен тон или много официален говор;
- силна нужда от рутина и тревожност при неочаквани промени;
- много силни и задълбочени интереси;
- сетивна претовареност в шумни и многолюдни места, която може да доведе до „срив“.
Аутизъм при възрастни и при жени
Много възрастни научават, че са аутистични, едва след години на чувство, че са „различни“, на изтощение от общуването или след диагноза на свое дете. Аутизмът при жени и момичета по-често остава неразпознат, защото те по-често се научават да „маскират“ – да имитират социалното поведение на другите. Това обаче изисква много енергия и може да доведе до изтощение, тревожност и депресия.
Ако се разпознавате в описаните признаци, можете да потърсите оценка от психиатър с опит в аутизма при възрастни. Диагнозата често носи облекчение и по-добро разбиране на собствените нужди.
Аутизъм – причини
Аутизмът има силен генетичен компонент; участват много гени, а понякога и известни генетични синдроми. Рисковите фактори включват и преждевременно раждане, по-напреднала възраст на родителите и някои фактори по време на бременността.
Важно е да се знае, че:
- ваксините не причиняват аутизъм – това е проверено в много големи проучвания и се потвърждава от СЗО;
- аутизмът не се причинява от възпитанието или от „студени“ родители;
- т. нар. „екранен аутизъм“ не е медицинска диагноза. Прекомерното време пред екрани в ранна възраст може да забави речта и общуването, но не предизвиква аутизъм. Ако детето има такива трудности, е нужна професионална оценка, а не само ограничаване на екраните.
Аутизмът може да се съчетава с други състояния: хиперактивност с дефицит на вниманието, епилепсия, нарушения на съня, стомашно-чревни оплаквания, интелектуални затруднения. Синдромът на Даун и аутизмът също могат да се срещнат заедно; това изисква внимателна оценка.
Как се поставя диагнозата
Няма кръвно изследване за аутизъм. Диагнозата се поставя от детски психиатър (при възрастни – психиатър), обикновено в екип с клиничен психолог, логопед и педиатър. Оценката включва разговор за развитието от раждането, наблюдение на детето в игра и общуване, стандартизирани методи и преглед за други причини – слух, зрение, при нужда генетични изследвания.
В България първата стъпка обикновено е разговор с педиатъра или личния лекар, който насочва към специалист. За информация за оценка на трайните увреждания (ТЕЛК/ЛКК) и за социални услуги попитайте лекуващия лекар и Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене.
Аутизъм – лечение и подкрепа
Аутизмът не изисква и не може да бъде „излекуван“, но правилната подкрепа може значително да подобри общуването, самостоятелността и благосъстоянието. Препоръчва се:
- ранна интервенция – програми, в които родителите и специалистите насърчават общуването и съвместното внимание в ежедневната игра;
- логопедична терапия и алтернативни начини за общуване (картинки, жестове, устройства);
- ерготерапия – за ежедневни умения и сетивни трудности;
- подкрепа в детската градина и училище – ресурсен учител, предвидима среда, тихо място за почивка;
- психологична подкрепа за детето, възрастния и семейството, включително при тревожност;
- лекарства – не за самия аутизъм, а при съпътстващи състояния (например епилепсия, тежки нарушения на съня, ADHD), назначени от лекар.
Бъдете предпазливи към методи, които обещават „излекуване“ – специални диети без медицинска причина, хелатиране, хипербарна кислородна терапия, стволови клетки и други. Те нямат доказан ефект и някои могат да са опасни.
Ежедневие, сън и семейство
Предвидимите рутини, визуалните графици, предупреждаването за промени и спокойната сетивна среда често помагат. Много аутистични деца имат проблеми със съня – редовен режим вечер и намаляване на стимулите преди лягане са първата стъпка, а при трайни трудности педиатърът може да помогне. Родителите също имат нужда от почивка и подкрепа; групите на родители и организациите на аутистични хора са ценен източник на опит.
Кога да потърсите специалист
Говорете с педиатъра или личния лекар, ако:
- детето не реагира на името си около 12-месечна възраст, не посочва и не маха, или не казва отделни думи около 16–18 месеца;
- детето губи вече придобити думи или умения на всяка възраст;
- имате притеснения за общуването, играта или поведението на детето;
- като възрастен се разпознавате в описаните признаци и това ви създава трудности.
Ако някой – дете, юноша или възрастен – има мисли за самонараняване или е в опасност, обадете се веднага на 112.
Често задавани въпроси
Аутизъм – какво е?
Аутизмът (разстройство от аутистичния спектър) е различие в развитието на мозъка, което влияе на общуването, социалното взаимодействие и възприятията и включва повтарящи се поведения и силни интереси. Той продължава през целия живот, а нуждите от подкрепа са различни.
Какви са първите симптоми на аутизъм при дете?
Рядък зрителен контакт, слаба реакция на името, липса на посочване, забавена реч или загуба на думи, повтарящи се движения и силни реакции на звуци или допир. Само специалист може да прецени дали става дума за аутизъм.
Има ли лечение за аутизма?
Аутизмът не се „лекува“, защото е част от начина, по който работи мозъкът. Ранната интервенция, логопедията, ерготерапията и подкрепата в училище помагат на детето да развие общуване и самостоятелност; лекарства се използват само при съпътстващи състояния.
Какви са причините за аутизъм?
Основно генетични, в съчетание с някои фактори по време на бременността и раждането. Ваксините, възпитанието и екраните не причиняват аутизъм.
Какви са симптомите на аутизъм при възрастни?
Трудности с неписаните социални правила, изтощение от общуването, силна нужда от рутина, задълбочени интереси и сетивна чувствителност. Особено при жените признаците често са „маскирани“.
Какво е „екранен аутизъм“?
Това не е медицинска диагноза. Прекомерното време пред екрани може да забави речта, но не причинява аутизъм. Ако детето има трудности в общуването, е нужна оценка от специалист.
Източници
Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от лекар. При спешно състояние се обадете на 112.


