Тетанус: причини, първи симптоми, лечение и ваксинация
Тетанусът е тежко, но предотвратимо заболяване, причинено от токсин на бактерия, която живее в почвата. Той не се предава от човек на човек – заразяването става през рана. Ваксинацията и навременните реимунизации предпазват много добре, затова след дълбока или замърсена рана е важно да проверите с лекар кога сте ваксинирани за последно.

Съдържание
Тетанус – какво е и какъв е причинителят
Тетанусът е остро заболяване на нервната система, причинено от Clostridium tetani. Спорите на тази бактерия са много устойчиви и се срещат навсякъде – в почвата, праха, тора и изпражненията на животни. Когато попаднат в рана с малко кислород, те се превръщат в активни бактерии, които отделят силна отрова (тетаноспазмин). Тя блокира нервните сигнали, които отпускат мускулите, и предизвиква скованост и спазми.
Тетанусът не е заразен – не се предава от болен на здрав човек. Прекараната болест не дава имунитет, затова след оздравяване също е нужна ваксинация. Тетанус и дифтерия се споменават често заедно, защото ваксините срещу тях се поставят в комбинация, но са различни болести.
Тетанус – причини и рискови рани
Бактерията навлиза през нарушена кожа. По-висок риск носят:
- дълбоки рани от убождане – пирон, трън, тел, дървена треска;
- рани, замърсени с пръст, тор, прах или слюнка;
- порязване при работа в градината, на полето или на строеж;
- ухапване от животно – куче, котка и други;
- изгаряния, измръзвания, открити фрактури и рани с мъртва тъкан;
- инжектиране на наркотици с нестерилни игли.
Често се казва, че тетанус се получава от „ръжда“. Всъщност не ръждата е причината – ръждивите предмети просто често са замърсени с пръст и правят дълбоки рани. Рискът след ухапване от кърлеж или повърхностно одраскване от котка е много нисък, но ако не сте ваксинирани, попитайте лекаря. При ухапване от бездомно или диво животно е важна и оценката за бяс.
Тетанус – първи симптоми
Инкубационният период обикновено е между 3 и 21 дни, средно около 10 дни, но може да е по-кратък или по-дълъг. Колкото по-кратък е, толкова по-тежко обикновено протича болестта. Първите симптоми са:
- схващане на челюстните мускули („заключена челюст“, тризмус) – трудно отваряне на устата;
- затруднено преглъщане;
- скованост на шията, раменете и гърба;
- болезнени мускулни спазми, които могат да се отключат от шум, светлина или допир;
- характерно „сардонично“ изражение на лицето заради спазъм на мимическите мускули.
По-късно може да има висока температура, изпотяване, ускорен пулс и колебания в кръвното налягане. Спазмите на мускулите на гърлото и гръдния кош могат да затруднят дишането. Скованост на мускулите, болка във врата и затруднено отваряне на устата след рана са причина за спешен преглед.
Тетанус при деца и новородени
В Европа тетанусът при деца е рядкост благодарение на ваксинацията в кърмаческа възраст. В страни с ниско ваксинационно покритие все още се среща неонатален тетанус – при новородени, когато пъпната връв се среже или обработи с нестерилни средства и майката не е ваксинирана. Затова СЗО препоръчва ваксинация на бременните, ако не са защитени.
При дете с рана, която е дълбока или замърсена с пръст, проверете имунизационния картон и се консултирайте с личния лекар или педиатъра.
Как се поставя диагнозата
Тетанусът се диагностицира клинично – по симптомите и прегледа, както и по информацията за скорошна рана и ваксинации. Няма кръвно изследване, което бързо да потвърди болестта, и лечението не се отлага, докато се чакат резултати.
Съществува изследване на антителата срещу тетанус в кръвта, което показва степента на защита, но то се използва в специални случаи. При рана решението обикновено се взема по ваксиналната история, а не по изследване. Затова е полезно да пазите имунизационния си картон или да знаете, че данните са при личния лекар – особено преди пътуване, работа на полето, в градината или на строеж.
Тетанус – лечение
Тетанусът е спешно медицинско състояние и се лекува в болница, често в интензивно отделение. Лечението обикновено включва:
- почистване на раната и отстраняване на замърсена или мъртва тъкан;
- тетаничен имуноглобулин, който неутрализира токсина, все още несвързан с нервите;
- антибиотик срещу бактерията;
- лекарства за отпускане на мускулите и овладяване на спазмите;
- при нужда – поддържане на дишането с апаратна вентилация, хранене през сонда и наблюдение на сърдечната дейност;
- тиха, затъмнена среда, за да се намалят провокиращите спазмите дразнители.
Възстановяването може да продължи седмици до месеци. След оздравяване е нужно да се завърши курсът ваксинация, защото прекараният тетанус не дава защита.
Тетанус ваксина и реимунизация
Ваксината съдържа обезвреден токсин (анатоксин) и учи организма да създава антитела. В детска възраст тя се поставя в комбинация срещу тетанус, дифтерия и коклюш според имунизационния календар, а след това се правят реимунизации.
В България при възрастните се правят периодични реимунизации срещу тетанус и дифтерия – кога ви предстои следващата и какво предвижда актуалният имунизационен календар, уточнете с общопрактикуващия лекар. Ваксината обикновено се поставя мускулно в горната част на ръката. Временни странични реакции са болка, зачервяване или подуване на мястото и лека температура за ден-два. Вижте и защо е важно да не пропускате ваксината срещу коклюш, включително по време на бременност, когато това е препоръчано.
Какво да направите при рана
- Измийте раната обилно с течаща вода и сапун, като отстраните видимата пръст и чужди тела.
- Обработете с антисептик и покрийте с чиста превръзка.
- При дълбока, замърсена рана, ухапване, изгаряне или чуждо тяло, което не може да се извади, потърсете лекар още същия ден.
- Проверете с лекаря ваксиналния си статус. В зависимост от вида на раната и кога е последната ви доза, той може да реши да ви постави ваксина, тетаничен имуноглобулин, и двете, или нищо.
Ако не знаете кога сте ваксинирани за последно, кажете това на лекаря – той ще постъпи като при непълна защита. Следете раната за признаци на бактериална инфекция – зачервяване, топлина, гной, засилваща се болка; при диабетно стъпало дори малки рани изискват внимание.
Кога да отидете на лекар
Консултирайте се с лекар в същия ден при дълбока или замърсена рана, рана от убождане, ухапване от животно, изгаряне, открита фрактура или ако не сте сигурни дали сте ваксинирани през последните 10 години.
Обадете се на 112 или отидете в спешното отделение, ако след рана се появят схващане на челюстта, затруднено преглъщане, скованост на врата и гърба или мускулни спазми – дори ако раната вече е зараснала. При изтръпване, слабост или необичайни усещания в крайниците също потърсете лекар.
Често задавани въпроси
Какви са първите симптоми на тетанус?
Обикновено първо се появява схващане на челюстта и трудно отваряне на устата, последвано от затруднено преглъщане, скованост на врата и болезнени мускулни спазми. Те започват най-често 3–21 дни след раната и изискват спешна помощ.
Нужна ли е ваксина против тетанус при ухапване от куче?
Ухапването е рискова рана, затова лекарят ще провери кога сте ваксинирани за последно и ще реши дали е нужна доза или имуноглобулин. При ухапване от бездомно или непознато животно се оценява и рискът от бяс.
Може ли тетанус от ръжда?
Самата ръжда не причинява тетанус. Ръждивите пирони и предмети обаче често са замърсени с пръст, в която има спори, и правят дълбоки рани, затова са рискови.
На колко години се прави реимунизация срещу тетанус и дифтерия?
При възрастните се правят периодични реимунизации срещу тетанус и дифтерия, в много страни на около 10 години. Какво предвижда актуалният имунизационен календар в България и кога е вашата следваща доза, уточнете с личния лекар. Ако не знаете кога сте ваксинирани за последно, попитайте лекаря си.
Опасно ли е убождане с пирон или трън?
Дълбоката рана от убождане е от най-рисковите за тетанус, защото в нея има малко кислород. Измийте я, обработете я и проверете с лекар ваксиналния си статус в същия ден.
Заразен ли е тетанусът?
Не. Тетанусът не се предава от човек на човек – заразяването става само през рана, замърсена със спори на бактерията.
Източници
Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от лекар. При спешно състояние се обадете на 112.



