Лупус (системен лупус еритематодес): причини, обрив, изследвания и лечение
Лупусът е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените тъкани – кожата, ставите, бъбреците, кръвните клетки и други органи. Протича с периоди на обостряне и затишие и при всеки човек изглежда различно. Със съвременно лечение и редовно проследяване повечето хора с лупус водят активен живот.

Съдържание
Каква е болестта лупус
Когато се говори за лупус, най-често се има предвид системен лупус еритематодес (СЛЕ). При него организмът образува антитела срещу собствени клетъчни съставки, което води до възпаление на различни органи. Съществуват и други форми:
- Кожен (дискоиден) лупус – засяга само кожата, с кръгли, лющещи се огнища, които могат да оставят белези.
- Лекарствено индуциран лупус – лупусоподобен синдром, предизвикан от някои лекарства; обикновено отшумява след спирането им по преценка на лекаря.
- Неонатален лупус – рядко състояние при новородени на майки с определени антитела.
С лупус често се свързва и антифосфолипидният синдром – състояние с повишена склонност към тромбози и спонтанни аборти, което се търси специално при пациентите с лупус.
Причини за лупус
Точната причина за лупус не е известна. Смята се, че болестта възниква при съчетание от:
- генетична предразположеност – по-често се среща при роднини на болни, но не се унаследява директно;
- хормонални фактори – около 9 от 10 болни са жени, най-често в детеродна възраст;
- външни отключващи фактори – ултравиолетова светлина, някои инфекции (например вируса на Епщайн–Бар), тютюнопушене, някои лекарства, силен стрес.
Лупусът не е заразен и не е вид рак. Той е хронично състояние, което се контролира, но не се „излекува“ окончателно.
Симптоми и обрив при лупус
Симптомите са много разнообразни и могат да се появяват и изчезват. Най-чести са:
- силна умора, която не минава с почивка – вижте и хронична умора;
- болки и подуване на ставите, най-често на китките и пръстите (без разрушаване на ставите, за разлика от ревматоидния артрит);
- температура без инфекция, отслабване, подути лимфни възли;
- язви в устата, косопад;
- побеляване на пръстите на студ (феномен на Рейно);
- болка в гърдите при дишане (възпаление на плеврата или перикарда);
- оток на краката и пенлива урина при засягане на бъбреците.
Обривът при лупус най-често е зачервяване по бузите и носа с форма на пеперуда, което се засилва след слънце. Може да има и обрив по откритите части на тялото, червени лющещи се петна или чувствителност на кожата към слънце. Подобни обриви имат и други кожни болести, затова оценката е при дерматолог или ревматолог.
Кръвна картина и изследвания при лупус
Няма едно изследване, което само да потвърди лупус. Ревматологът преценява симптомите заедно с резултатите:
- Антинуклеарни антитела (ANA) – положителни при почти всички болни, но и при част от здравите хора, затова сам по себе си положителен ANA не означава лупус.
- Анти-dsDNA и анти-Sm антитела – по-специфични за лупус; анти-dsDNA често се повишава при активност.
- Комплемент C3 и C4 – понижен при активна болест.
- Кръвна картина при лупус – може да покаже анемия, нисък брой левкоцити (особено лимфоцити) или тромбоцити.
- СУЕ и CRP – СУЕ често е повишена; CRP обикновено е нормален или леко повишен, а висок CRP насочва към инфекция.
- Урина и бъбречни показатели – белтък и кръв в урината, креатинин; при съмнение за лупусен нефрит се прави биопсия на бъбрек.
- Антифосфолипидни антитела – за оценка на риска от тромбози.
Диагнозата се поставя по съвременните класификационни критерии на EULAR/ACR, които комбинират положителен ANA с клинични и лабораторни признаци.
Как се лекува лупус
Целта на лечението е да се постигне ремисия или ниска активност, да се предотвратят обострянията и увреждането на органите и да се използва възможно най-малко кортикостероиди. Изборът зависи от засегнатите органи и се прави от ревматолог.
- Хидроксихлорохин (антималарийно средство) – препоръчва се при почти всички пациенти; намалява обострянията. Изисква периодичен очен преглед.
- Кортикостероиди – бързо овладяват обострянията; дозата се намалява до най-ниската ефективна или се спират, защото дългият прием има странични ефекти като остеопороза, повишена кръвна захар и наддаване на тегло.
- Имуносупресори – напр. метотрексат, азатиоприн, микофенолат, циклофосфамид при тежко засягане на органи.
- Биологични лекарства – насочени към определени части на имунната система, при активна болест въпреки стандартното лечение.
- Лечение на съпътстващи състояния – високо кръвно налягане, повишен холестерол, антикоагуланти при антифосфолипиден синдром.
Не спирайте лекарствата сами. Бременност се планира предварително с ревматолог и акушер-гинеколог, защото някои лекарства са противопоказани, а болестта трябва да е спокойна поне няколко месеца преди зачеването.
Диета и начин на живот при лупус
Няма специална „лупус диета“, която да лекува болестта, но храненето и навиците влияят върху общото здраве и страничните ефекти от лечението.
- Разнообразно хранене със зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, риба и ограничаване на преработените храни и солта – особено при засягане на бъбреците или високо кръвно.
- Достатъчно калций и витамин D (по преценка на лекаря), особено при кортикостероидно лечение.
- Ограничете алкохола; някои хора съобщават, че люцерната (алфалфа) засилва симптомите и е разумно да се избягва.
- Слънцезащита всеки ден – крем с висок фактор, шапка, дрехи с дълъг ръкав.
- Без тютюнопушене – то засилва активността на кожния лупус и сърдечно-съдовия риск.
- Редовна умерена физическа активност, добър сън, сезонни ваксини по препоръка на лекаря.
Хората с лупус имат по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, затова контролът на кръвното налягане, холестерола и теглото е част от лечението.
Кога да потърсите лекар
Обърнете се към личния лекар, който при нужда ще ви насочи с направление към ревматолог, ако имате продължителни болки в ставите, обрив по лицето след слънце, необяснима температура, язви в устата или силна умора. Ако вече имате лупус, свържете се с лекуващия лекар при нови симптоми или признаци на обостряне.
Потърсете спешна помощ при болка в гърдите, силен задух, отоци и намалено количество урина, внезапна слабост или изтръпване, гърчове, объркване, силно главоболие или висока температура при имуносупресивно лечение.
Лечение в чужбина и в Турция
Лупусът изисква дългосрочно проследяване от ревматолог близо до дома. Някои пациенти от България и Европа търсят второ мнение или цялостна оценка в големи акредитирани болнични групи в Истанбул, например при сложно засягане на бъбреците или при неясна диагноза. Проверете специалността на лекаря, поискайте писмен план и уговорете как ще продължи проследяването у дома. Организатор на здравен туризъм като New City Clinic в Истанбул координира болница, лекар, хотел, трансфер и преводач; медицинските решения остават при лекуващия екип. Вижте и второ медицинско мнение.
Често задавани въпроси
Лупусът заразен ли е?
Не. Лупусът е автоимунно заболяване и не се предава от човек на човек. Той не е и злокачествено заболяване.
Какво показва кръвната картина при лупус?
Може да има анемия, нисък брой левкоцити, лимфоцити или тромбоцити. Кръвната картина обаче не е достатъчна за диагноза – нужни са и антитела (ANA, анти-dsDNA), комплемент и изследване на урината.
Положителен ANA означава ли лупус?
Не задължително. ANA е положителен при почти всички болни от лупус, но и при част от здравите хора и при други автоимунни болести. Резултатът се тълкува от ревматолог заедно със симптомите.
Има ли специална диета при лупус?
Не съществува диета, която лекува лупус. Препоръчва се балансирано хранене с малко сол и преработени храни, достатъчно калций и витамин D, без тютюнопушене и с умерен алкохол. При засягане на бъбреците лекарят може да даде конкретни указания.
Може ли жена с лупус да забременее?
В повечето случаи да, но бременността се планира предварително, когато болестта е спокойна, и се проследява от ревматолог и акушер-гинеколог. Някои лекарства трябва да се сменят преди зачеването.
Източници
Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от лекар. При спешно състояние се обадете на 112.



