Астма: симптоми, причини, лечение и контрол на болестта
Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, при което бронхите се стесняват и предизвикват задух, свирене в гърдите и кашлица. Тя не може да бъде излекувана окончателно, но при правилно лечение повечето хора с астма живеят напълно нормален и активен живот.

Съдържание
Какво е астма?
При астма лигавицата на бронхите е хронично възпалена и свръхчувствителна. При среща с дразнител – вирусна инфекция, алерген, студен въздух, дим или физическо натоварване – мускулите около бронхите се свиват, лигавицата отича и се отделя гъста слуз. Въздухът преминава трудно, особено при издишване, и се появява характерното свирене.
Според Световната здравна организация астмата засяга стотици милиони хора по света и е едно от най-честите хронични заболявания при децата. Тя често започва в детството, но може да се появи за първи път и при възрастни. Заболяването протича вълнообразно – периоди без оплаквания се редуват с влошавания (екзацербации).
Астма симптоми при възрастни и деца
Най-характерните симптоми на астма са:
- задух – особено при усилие, нощем или рано сутрин;
- свирене или хрипове в гърдите, по-ясни при издишване;
- стягане в гърдите;
- кашлица – суха или с малко храчки, на пристъпи, често нощем, на студен въздух или след смях.
Типично е, че симптомите се променят по сила във времето и се отключват от определени фактори. При някои хора единственият признак е упорита суха кашлица (т.нар. кашличен вариант на астма).
Астма симптоми при деца: повтарящи се епизоди на свирене в гърдите при настинка, нощна кашлица, по-бърза умора при игра, кашлица след тичане. При деца под 5 години свиренето при вирусни инфекции е често и не винаги означава астма, затова педиатърът проследява детето във времето, преди да постави диагноза.
Причини и отключващи фактори
Точната причина за астмата не е напълно изяснена. Тя възниква от съчетание на наследствена предразположеност и фактори от околната среда. Рискът е по-висок при хора с алергии, атопичен дерматит или алергичен ринит, при фамилна обремененост, при тютюнопушене (включително пасивно) и при затлъстяване.
Чести фактори, които отключват симптомите:
- вирусни инфекции – настинка, грип;
- алергени – полени, акари, мухъл, животински косми (алергична астма);
- тютюнев дим, замърсен въздух, силни миризми, химикали на работното място;
- студен въздух и физическо натоварване;
- някои лекарства – при част от пациентите аспирин и други нестероидни противовъзпалителни, както и бета-блокери;
- силни емоции и стрес.
Астмата често се съчетава с хроничен синузит и киселинен рефлукс, които също могат да влошат контрола ѝ.
Изследвания и астма контрол тест
Диагнозата се поставя от личния лекар, пулмолог или алерголог (при деца – педиатър) въз основа на оплакванията и доказване на променливо стеснение на дихателните пътища:
- Спирометрия с бронходилататорен тест – измерва колко въздух и колко бързо издишвате, преди и след инхалиране на бронхоразширяващо лекарство. Значимо подобрение подкрепя диагнозата астма.
- Върхов експираторен дебит (пикфлоуметрия) – домашно измерване сутрин и вечер, което показва колебанията.
- FeNO – измерване на азотен оксид в издишания въздух като белег на алергично възпаление.
- Алергологични тестове – кожни или кръвни, за откриване на значимите алергени.
- Провокационни тестове – при неясни случаи, в специализирани кабинети.
Рентгенография на гръдния кош не доказва астма, но понякога се прави, за да се изключат други причини за задуха, например пневмония.
Астма контрол тест (ACT) е кратък въпросник от 5 въпроса за последните 4 седмици – колко често имате задух, нощни събуждания, нужда от бързодействащ инхалатор и ограничения в ежедневието. Максималният резултат е 25 точки; резултат 19 или по-малко обикновено означава, че астмата не е добре контролирана и лечението трябва да се преразгледа с лекаря.
Астма – как се лекува
Целта на лечението е пълен контрол: без дневни симптоми и нощни събуждания, без ограничения в активността и без тежки пристъпи. Според международните препоръки (GINA) основата е противовъзпалително лечение с инхалаторен кортикостероид, който намалява възпалението в бронхите и риска от тежки пристъпи.
- Инхалатор с кортикостероид и бързодействащо бронхоразширяващо (формотерол) – при много възрастни и юноши се използва както ежедневно, така и при нужда, като едно и също лекарство.
- Бързодействащи бронходилататори – облекчават задуха за минути; използването им самостоятелно, без противовъзпалително лечение, вече не се препоръчва при възрастни и юноши, защото не предпазва от тежки пристъпи.
- Дългодействащи бронходилататори и антилевкотриенови лекарства – добавят се при недостатъчен контрол.
- Биологично лечение – при тежка астма, след оценка в специализиран център; това са инжекционни лекарства, насочени към конкретни механизми на възпалението.
- Алерген-специфична имунотерапия – при подбрани пациенти с доказана алергия.
Правилната техника на инхалиране е толкова важна, колкото и самото лекарство. Покажете на лекаря или фармацевта как използвате инхалатора си – грешките са много чести. При деца се използват инхалатори със спейсър (камера), а при малките – с маска.
Всеки пациент трябва да има писмен план за действие: какво да прави при влошаване, кога да увеличи дозата и кога да търси помощ. Лекарствата не се спират самоволно, дори когато оплакванията изчезнат.
Живот с астма и профилактика
Можете сами да намалите честотата на пристъпите:
- не пушете и не допускайте пушене около децата;
- избягвайте известните ви алергени – чести проветрявания, калъфи срещу акари, мерки срещу мухъл;
- ваксинирайте се ежегодно срещу грип и обсъдете с лекаря други препоръчани ваксини;
- поддържайте редовна физическа активност – при добре лекувана астма спортът е позволен и полезен;
- стремете се към здравословно тегло, защото затлъстяването влошава контрола;
- лекувайте ринита, синузита и рефлукса.
При бременност астмата трябва да продължи да се лекува – неконтролираната астма е по-голям риск за майката и бебето от инхалаторните лекарства. Обсъдете лечението с лекаря си. Често се задава и въпросът „астма лечение без лекарства“ – дихателните упражнения и избягването на дразнители помагат, но не заменят противовъзпалителното лечение.
Кога да потърсите лекар – тревожни признаци
Обадете се на 112, ако при пристъп:
- задухът е силен и не можете да говорите с цели изречения;
- устните или ноктите посиняват;
- се появяват объркване, силна сънливост или изтощение;
- бързодействащият инхалатор не помага или ефектът му трае кратко.
Запишете си час при личния лекар или пулмолог, ако използвате бързодействащия инхалатор по-често от обикновено, будите се нощем от кашлица или задух, или резултатът от астма контрол теста е под 20 точки. Неконтролираната астма не трябва да се приема като нормално състояние.
Някои пациенти с трудна за контрол астма търсят второ мнение и в големи акредитирани болнични групи в Истанбул, където има пулмологични и алергологични центрове. Ако обмисляте това, носете спирометриите, списък с лекарствата и епикризи и уточнете как ще продължи проследяването у дома.
Често задавани въпроси
Може ли астмата да се излекува напълно?
Към момента астмата не се излекува окончателно, но може да бъде напълно контролирана. При част от децата симптомите отшумяват с възрастта, но могат да се върнат по-късно. Редовното лечение позволява нормален живот, спорт и работа.
Какви лекарства се използват при астма?
Основата са инхалаторните кортикостероиди, често в комбинация с бронхоразширяващо лекарство. При нужда се добавят други класове лекарства, а при тежка астма – биологично лечение. Лекарят избира схемата според тежестта и контрола на заболяването.
Опасни ли са кортикостероидите в инхалатор?
Инхалаторните кортикостероиди се използват в малки дози и действат директно в бронхите, затова рискът от странични ефекти е много по-нисък в сравнение с таблетките. Изплакването на устата след инхалиране намалява риска от гъбична инфекция и пресипналост.
Как се различава астмата от ХОББ?
Астмата често започва в детството, свързана е с алергии и стеснението на бронхите е обратимо. ХОББ засяга предимно пушачи над 40 години и стеснението е трайно. Двете заболявания понякога се срещат заедно и се различават със спирометрия.
Може ли да се спортува при астма?
Да. При добре контролирана астма физическата активност е препоръчителна. Ако усилието отключва симптоми, лекарят може да коригира лечението или да препоръча инхалация преди натоварване.
Източници
Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от лекар. При спешно състояние се обадете на 112.

