Сърдечни заболявания: симптоми, диагностика и съвременно лечение

Защо сърдечните заболявания са толкова важни

Според Световната здравна организация (СЗО) сърдечно-съдовите заболявания причиняват около 18 милиона смъртни случая годишно и са водещата причина за смърт в света. България е сред европейските страни с най-висока сърдечно-съдова смъртност, а исхемичната болест на сърцето и мозъчният инсулт са сред най-честите причини за смърт и инвалидизация у нас.

Голяма част от тези заболявания се развиват години наред без симптоми. Атеросклерозата – натрупването на мазнини и холестерол в стените на артериите – започва още в млада възраст и напредва безшумно, докато не причини стенокардия, инфаркт или инсулт. Затова профилактиката и ранното откриване на рисковите фактори имат огромно значение. Дори скромни промени – по-малко сол, повече движение, отказ от цигарите – натрупват ползи с годините и намаляват риска значително.

Основни видове сърдечни заболявания

Исхемична болест на сърцето

Това е най-честото сърдечно заболяване. Коронарните артерии се стесняват от атеросклеротични плаки и при натоварване сърцето не получава достатъчно кислород. Типичният симптом е стенокардия – стягаща болка зад гръдната кост при усилие, която минава с почивка. Ако плаката се разкъса и се образува тромб, настъпва инфаркт.

Сърдечна недостатъчност

При сърдечна недостатъчност сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв, за да покрие нуждите на организма, или се пълни недостатъчно добре. Най-честите причини са прекаран инфаркт, дългогодишна хипертония, клапни заболявания и кардиомиопатии. Симптомите са задух, отоци по краката, бърза умора и нощна кашлица. Съвременното лекарствено лечение значително подобрява прогнозата, а при някои пациенти се прилагат устройства или – в краен стадий – трансплантация.

Симптоми, на които да обърнете внимание

• Гръдна болка или стягане – особено при усилие, стрес или студ; може да се разпространява към ръката, шията, челюстта или гърба.
• Задух – при обичайни натоварвания, в легнало положение или нощем.
• Сърцебиене – ускорен, силен или неравномерен пулс.
• Замайване или припадък, особено при усилие.
• Отоци по глезените и краката, бързо покачване на теглото.
• Необичайна умора и намалена издръжливост.

При жени, възрастни хора и хора с диабет симптомите често са по-неясни – умора, гадене, дискомфорт в корема или гърба. При внезапна силна гръдна болка, задух, студена пот или загуба на съзнание не чакайте – звъннете веднага на 112.

Рискови фактори

Повечето сърдечни заболявания са резултат от комбинация от фактори. Някои не могат да се променят – възраст, мъжки пол, фамилна обремененост (инфаркт или инсулт при близък роднина мъж под 55 години или жена под 65 години). Повечето обаче могат да бъдат повлияни:

• тютюнопушене – включително пасивно; отказването носи полза на всяка възраст;
• високо кръвно налягане – често без никакви симптоми;
• висок LDL-холестерол;
• захарен диабет и преддиабет;
• затлъстяване, особено коремно;
• заседнал начин на живот – вижте физическа активност и здраве;
• нездравословно хранене с много сол, наситени мазнини и преработени храни – вижте хранене за здраво сърце;
• прекомерна употреба на алкохол;
• хроничен стрес, депресия, лош сън и нелекувана сънна апнея;
• хронично бъбречно заболяване.

Европейското дружество по кардиология (ESC) препоръчва общият сърдечно-съдов риск да се оценява с утвърдени скали (например SCORE2 и SCORE2-OP за по-възрастни), които отчитат възраст, пол, тютюнопушене, кръвно налягане и холестерол. Резултатът помага на лекаря да реши колко интензивно да се лекуват рисковите фактори.

Сърдечните заболявания при жените

Често се смята, че инфарктът е „мъжко“ заболяване, но сърдечно-съдовите болести са водеща причина за смърт и при жените. След менопаузата рискът нараства значително. Някои състояния, свързани с бременността – прееклампсия, гестационен диабет, високо кръвно налягане по време на бременност – също увеличават риска от сърдечно заболяване по-късно в живота. Жените, преминали през тях, е добре да съобщят това на личния си лекар и да проследяват редовно кръвното налягане, холестерола и кръвната захар. Автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и лупус, както и някои видове лечение на рак (определени химиотерапии и лъчетерапия в областта на гърдите), също могат да повлияят на сърцето и изискват внимание при проследяването.

Как се поставя диагнозата

Диагностиката започва с разговор и преглед при общопрактикуващия лекар или кардиолог: измерване на кръвното налягане, пулса, преслушване на сърцето и белите дробове. В зависимост от оплакванията следват:

• ЕКГ – бързо и достъпно изследване на електрическата активност на сърцето;
• кръвни изследвания – липиден профил, кръвна захар и HbA1c, бъбречна функция, при съмнение за инфаркт – тропонин, при сърдечна недостатъчност – натриуретични пептиди (BNP/NT-proBNP);
• ехокардиография – ултразвук, който показва структурата и помпената функция на сърцето и клапите;
• холтер ЕКГ и холтер на кръвно налягане – 24-часово или по-дълго записване;
• натоварващ тест (велоергометрия, стрес-ехокардиография) или перфузионна сцинтиграфия;
• КТ коронарна ангиография или сърдечен ЯМР;
• инвазивна коронарография – когато е вероятно да е нужна интервенция.

В България общопрактикуващият лекар може да издаде направление за кардиолог, а много от изследванията се покриват от НЗОК при показания. Носете със себе си резултатите от предишни изследвания и списък с всички лекарства, които приемате – това улеснява оценката и спестява повторения.

Съвременни методи на лечение

Лечението винаги е индивидуално и зависи от диагнозата, тежестта и придружаващите заболявания. Основните направления са:

Промени в начина на живот

Спиране на тютюнопушенето, здравословно хранене, редовно движение, нормално тегло, ограничаване на алкохола и солта. Те са основата при всяко сърдечно заболяване и засилват ефекта на лекарствата.

Лекарства

Според конкретния случай се използват статини и други средства за понижаване на холестерола, антиагреганти и антикоагуланти, бета-блокери, АСЕ-инхибитори или ангиотензин-рецепторни блокери, диуретици и по-нови групи лекарства при сърдечна недостатъчност. Лекарствата трябва да се приемат редовно и да не се спират без консултация с лекар.

Катетърни процедури

• коронарна ангиопластика и стент – при стеснени коронарни артерии и при инфаркт;
• катетърна аблация – при някои аритмии;
• TAVI и други транскатетърни процедури – при клапни заболявания.

Сърдечна хирургия

• аортокоронарен байпас – при многосъдова коронарна болест;
• смяна или пластика на клапа;
• операции на аортата;
• трансплантация на сърце – при краен стадий на сърдечна недостатъчност при подбрани пациенти;
• в някои центрове – минимално инвазивни и роботизирани техники.

Устройства

Пейсмейкъри, имплантируеми дефибрилатори (ИКД) и ресинхронизираща терапия при определени ритъмни нарушения и сърдечна недостатъчност.

Кардиологична рехабилитация

Структурирана програма с упражнения, обучение и психологическа подкрепа след инфаркт, стент, байпас, клапна операция или при сърдечна недостатъчност. Тя доказано подобрява качеството на живот.

Профилактика: какво можете да направите още днес

1. Спрете тютюнопушенето – най-ефективната единична мярка; потърсете помощ от лекар, ако е трудно.
2. Знайте числата си – кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, обиколка на талията. Профилактичният преглед е добра възможност за това.
3. Движете се – поне 150–300 минути умерена активност седмично, по препоръка на СЗО.
4. Хранете се по средиземноморски модел – повече зеленчуци, плодове, бобови, пълнозърнести храни, риба и зехтин, по-малко сол, захар и преработено месо.
5. Поддържайте здравословно тегло.
6. Ограничете алкохола.
7. Спете достатъчно и обърнете внимание на хъркането и дневната сънливост.
8. Приемайте предписаните лекарства редовно, ако вече имате хипертония, диабет или висок холестерол.

Много от тези мерки намаляват едновременно и риска от някои видове рак – вижте профилактика на рак.

Кога да потърсите лекар

Звъннете на 112 веднага при силна гръдна болка, продължаваща повече от няколко минути, внезапен силен задух, загуба на съзнание или признаци на инсулт (изкривено лице, слабост в ръка, нарушен говор).

Запишете час при общопрактикуващия лекар или кардиолог, ако:

• имате гръдна болка или задух при усилие, които минават с почивка;
• забелязвате сърцебиене, неравномерен пулс или замайване;
• краката ви отичат или бързо покачвате тегло;
• имате високо кръвно налягане, диабет или висок холестерол и не сте проследявани;
• в семейството ви има ранни инфаркти, инсулти или внезапна смърт;
• планирате да започнете интензивни физически натоварвания след дълъг период на заседнал живот.

Лечение в чужбина и в Турция

В България кардиологичната помощ – от прегледите при кардиолог до коронарографията, стентирането и сърдечните операции – се осигурява по клинични пътеки на НЗОК. Въпреки това някои пациенти търсят второ мнение или планово лечение в чужбина, например при сложна многосъдова болест, клапни процедури, аблации или когато искат по-кратко чакане.

Много пациенти от България и Европа избират големи акредитирани болнични групи в Истанбул. Ако обмисляте такава възможност:

• проверете акредитацията на болницата (например международна акредитация) и дали има денонощна кардиологична и кардиохирургична служба;
• уточнете специалността и опита на конкретния кардиолог или кардиохирург с вашата процедура;
• изисквайте писмен план за лечение, включително какво е включено и какви са алтернативите;
• подгответе всички медицински документи, записи от коронарографии и ехокардиографии;
• уговорете предварително проследяването и рехабилитацията след връщане у дома, включително кой ще следи лекарствата.

New City Clinic е организатор на медицински туризъм в Истанбул, който координира болница, лекар, хотел, трансфер и преводач. Медицинските решения обаче винаги се вземат от лекуващия екип след преглед и изследвания. Спешните състояния като инфаркт винаги се лекуват в най-близката болница – чрез 112.