Артроскопия на рамо: кога се прави, как протича и възстановяване

Какво е артроскопия на рамо?

Артроскопията е „ключалкова“ хирургия: през разрез от около сантиметър в ставата се въвежда тънка оптична камера (артроскоп), а през още един или няколко малки разреза – специални инструменти. Хирургът вижда увеличен образ на ставата на монитор и може както да постави диагноза, така и да проведе лечение – да зашие сухожилие, да прикрепи отново лабрума или да премахне възпалена тъкан и костни шипове.

В сравнение с отворената операция артроскопията обикновено означава по-малки белези, по-малко болка в първите дни и по-кратък престой в болница. Важно е обаче да се знае, че възстановяването на зашитите тъкани зависи от биологичното им зарастване, което отнема същото време, независимо дали операцията е отворена или артроскопска. Артроскопията е част от ортопедията и травматологията и спортната медицина.

Кога се препоръчва?

Най-честите показания са:

• Скъсване на ротаторния маншон – групата сухожилия, които стабилизират и движат рамото. Скъсването може да е травматично (при падане) или дегенеративно с възрастта и води до болка, особено нощем, и слабост при вдигане на ръката.
• Нестабилност и повтарящо се изкълчване (луксация) – особено при млади активни хора след първа травматична луксация; често е увреден лабрумът (Банкартова лезия).
• SLAP лезия – увреда на горната част на лабрума, честа при хвърлящи спортове.
• Проблеми с дългата глава на бицепса.
• Замръзнало рамо (адхезивен капсулит), което не се подобрява след продължително консервативно лечение.
• Артроза на акромиоклавикуларната става, калцифициращ тендинит, свободни тела в ставата.

Важно е да се отбележи, че при т.нар. субакромиален импинджмънт („прищипване“) без скъсване съвременните проучвания показват, че физиотерапията често дава сходни резултати с операцията, затова в повечето случаи първо се опитва консервативно лечение.

Диагностика и консервативно лечение

Ортопедът изяснява как и кога е започнала болката, преглежда обема на движение, силата и стабилността с поредица специфични тестове. Обикновено се прави рентгенография, а за оценка на сухожилията и лабрума – ехография или ядрено-магнитен резонанс, понякога с контраст в ставата (МР артрография). Повече за методите – в статията ЯМР и КТ.

При много проблеми на рамото лечението започва консервативно: обезболяване и противовъзпалителни средства по преценка на лекаря, временно избягване на болезнените движения, физиотерапия с упражнения за мускулите на рамото и лопатката, а при нужда – инжекция с кортикостероид. При дегенеративни скъсвания на маншона при по-възрастни хора такова лечение често е достатъчно. При голямо травматично скъсване при по-млад човек или при повтарящи се луксации ранната операция може да е за предпочитане. Ако се колебаете, потърсете второ мнение.

Подготовка за операцията

Преди артроскопията се правят обичайните изследвания – кръвна картина, коагулация, ЕКГ и преглед от анестезиолог. Лекарят ще уточни кои лекарства, например антикоагуланти, да спрете и кога. Добре е предварително да подготвите дома си така, че най-нужните неща да са на височината на кръста, да осигурите помощ за първите дни и удобни дрехи, които се закопчават отпред. Ако пушите, спирането дори няколко седмици преди операцията подобрява зарастването на сухожилията. Много болници предлагат и кратко обучение как да слагате и сваляте шината.

Как протича операцията

Операцията се провежда обикновено под обща анестезия, често съчетана с регионална блокада на нервите на ръката, която осигурява добро обезболяване в първите часове след нея. Пациентът е в полуседнало положение („шезлонг“) или легнал на една страна. Продължителността е от около половин час до два часа в зависимост от това какво трябва да се направи.

При шев на ротаторния маншон сухожилието се прикрепя обратно към костта с малки котви с конци. При нестабилност лабрумът и капсулата се зашиват към ръба на ставната впадина; при голяма костна загуба понякога е нужна отворена операция с костно присаждане (например процедура на Латарже). Повечето пациенти се прибират в деня на операцията или на следващия ден.

Рискове

Сериозните усложнения са редки, но е възможно:

• скованост на рамото след операцията;
• повторно скъсване на зашитото сухожилие или нова луксация – рискът зависи от големината на скъсването, качеството на тъканите, възрастта и спазването на рехабилитацията;
• инфекция, кървене, тромбоза – редки;
• увреда на нерв или съд – много рядка;
• продължаваща болка.

Тютюнопушенето и неконтролираният диабет влошават зарастването на сухожилията, затова е добре да се обсъдят преди операцията.

Възстановяване и рехабилитация

Графикът е различен при различните операции – след премахване на шип възстановяването е по-бързо, след шев на голямо скъсване – по-бавно. Шофирането обикновено е възможно, когато ръката е извън шината и може безопасно да управлява волана, често след около 6–8 седмици. Редовните упражнения у дома са също толкова важни, колкото и посещенията при физиотерапевта. Вижте и съветите за физическа активност.

Кога да потърсите лекар

Обърнете се към общопрактикуващия лекар или ортопед, ако болката в рамото продължава повече от няколко седмици, буди ви нощем, ръката отслабва или рамото „изскача“. Спешна помощ е нужна при видима деформация след падане, невъзможност за движение на ръката, изтръпване или студенина на ръката. Болка в лявото рамо с болка в гърдите, задух или изпотяване може да е признак на инфаркт – обадете се на 112. След операция се обърнете към лекар при температура, зачервяване или секреция от разрезите.

Лечение в чужбина и в Турция

Някои пациенти от България и Европа избират артроскопия на рамо в акредитирани болници в Истанбул. Проверете опита на хирурга в артроскопията на рамо, точния план (какво ще бъде зашито или отстранено), вида на имплантите, какво включва цената и – най-важното – как ще продължи рехабилитацията у дома, тъй като тя трае месеци. Организатори като New City Clinic в Истанбул координират болница, лекар, хотел, трансфер и преводач. Свързани теми: операция на кръстни връзки.