Коронарография и стент: как протичат, кога са нужни и какво следва

Какво е коронарография?

Коронарографията (коронарна ангиография) е рентгеново изследване, при което в коронарните артерии се впръсква контрастно вещество. Така на екрана ясно се вижда вътрешният просвет на съдовете и всяко стеснение или запушване. Тя остава „златният стандарт“ за оценка на исхемичната болест на сърцето.

Изследването се извършва от инвазивен кардиолог в т.нар. катетеризационна лаборатория (кат-лаб). През малко пробождане в артерия на китката (радиален достъп) или в слабините (феморален достъп) се вкарва тънка гъвкава тръбичка – катетър, която се придвижва до сърцето под рентгенов контрол.

Освен класическата коронарография, при някои пациенти първо се прави компютърна томографска (КТ) коронарна ангиография – неинвазивно изследване, описано в статията за ЯМР и КТ. Тя е полезна за изключване на значима болест при хора с умерен риск.

Кога се прави коронарография?

Основните показания са:

• остър инфаркт – при инфаркт с ST-елевация коронарографията с поставяне на стент се прави спешно, колкото се може по-бързо;
• инфаркт без ST-елевация или нестабилна стенокардия – обикновено в рамките на часове до ден-два, според риска;
• стабилна стенокардия, когато симптомите продължават въпреки лекарствата или неинвазивните тестове показват висок риск;
• преди операция на сърдечна клапа или друга сърдечна операция при пациенти в определена възраст или с рискови фактори;
• необяснена сърдечна недостатъчност или сериозни ритъмни нарушения.

Решението дали изследването е нужно взема кардиологът след преглед, ЕКГ, ехокардиография и често натоварващ тест или друг функционален тест.

Ангиопластика и стент: какво се случва

Ако коронарографията покаже значимо стеснение, кардиологът може в същата процедура да извърши перкутанна коронарна интервенция (PCI):

1. през стеснението се прекарва много тънък водач;
2. по водача се вкарва балон, който се надува и разширява артерията (ангиопластика);
3. поставя се стент – метална мрежичка, разгъната с балон, която остава в стената на артерията и я държи отворена;
4. балонът и катетрите се изваждат, стентът остава завинаги.

Днес почти винаги се използват стентове с лекарствено покритие. Те бавно освобождават вещество, което намалява риска артерията да се стесни отново (рестеноза). При сложни стеснения кардиологът може да използва вътресъдов ултразвук (IVUS), оптична кохерентна томография (OCT) или измерване на фракционен резерв на кръвотока (FFR), за да прецени дали стеснението наистина ограничава кръвотока и дали стентът е разгънат правилно.

Как да се подготвите

Преди планова коронарография обикновено:

• се правят кръвни изследвания, включително бъбречна функция, защото контрастът се отделя през бъбреците;
• се спира храненето няколко часа преди процедурата – точните указания дава болницата;
• трябва да кажете на лекаря, ако имате алергия към контраст или йод, захарен диабет (особено ако приемате метформин), бъбречно заболяване или приемате антикоагуланти;
• подписвате информирано съгласие, след като лекарят ви обясни ползите и рисковете.

Не спирайте и не променяйте лекарствата си без указание. Някои от тях, например антикоагулантите, се спират временно, други се продължават.

Как протича процедурата

Процедурата се прави с местна упойка на мястото на пробождането; пациентът е буден, понякога получава леко успокоително. Самата коронарография продължава обикновено около 20–40 минути, а със стент – по-дълго, в зависимост от сложността.

По време на впръскването на контраста може да се усети кратка топлина. Някои хора изпитват лек дискомфорт в гърдите, докато балонът е надут – важно е да кажете на екипа какво чувствате.

При достъп през китката на ръката се поставя стягаща гривна за няколко часа и човекът обикновено може да седне и да ходи скоро след процедурата. При достъп през слабините се налага лежане няколко часа. След планова процедура много пациенти се прибират същия или на следващия ден; след инфаркт престоят е по-дълъг.

Рискове и усложнения

Коронарографията и стентирането са рутинни процедури и сериозните усложнения са редки, но е важно да ги познавате:

• синина, хематом или кървене на мястото на пробождането – най-честото усложнение, обикновено безобидно;
• алергична реакция към контрастното вещество;
• временно влошаване на бъбречната функция, по-често при хора с бъбречно заболяване или диабет;
• ритъмни нарушения по време на процедурата;
• рядко – увреждане на артерия, инфаркт, инсулт или нужда от спешна операция;
• тромбоза на стента – внезапно запушване на стента, рядко, но сериозно; рискът е най-голям, ако антиагрегантите се спрат рано.

Рисковете при спешна процедура за инфаркт са по-високи, но ползата от отпушването на артерията значително ги превишава.

Живот със стент

След поставяне на стент лекарят предписва двойна антиагрегантна терапия – аспирин и още един антиагрегант – за период, който обикновено е от един до дванадесет месеца, според ситуацията и риска от кървене. След това най-често се продължава с един антиагрегант дългосрочно. Не спирайте тези лекарства по своя преценка, дори преди зъболечение или друга операция – първо говорете с кардиолога.

Стентът решава проблема с едно конкретно стеснение, но не лекува атеросклерозата в останалите артерии. Затова:

• приемайте статин и другите предписани лекарства;
• спрете тютюнопушенето;
• следете кръвното налягане, холестерола и кръвната захар;
• хранете се здравословно – вижте хранене за здраво сърце;
• включете се в кардиологична рехабилитация и бъдете физически активни.

Стентът не се усеща, не се „движи“ и не пречи на ЯМР изследвания при съвременните модели, но винаги носете документа със себе си. При поява отново на гръдна болка при усилие се свържете с кардиолога.

Кога да потърсите лекар и лечение в чужбина

Свържете се спешно с лекар или звъннете на 112, ако след процедурата имате силна гръдна болка, задух, бързо нарастващ оток или кървене на мястото на пробождането, студена или изтръпнала ръка или крак. Планов преглед е нужен при поява на стенокардия при натоварване, сърцебиене или ако се колебаете дали да продължите лекарствата.

В България коронарографията и стентирането се извършват в много кардиологични центрове по клинични пътеки на НЗОК. Ако ви е препоръчано сложно стентиране или се колебаете между стент и байпас, може да поискате второ мнение. Някои пациенти от Европа избират големи акредитирани болнични групи в Истанбул; в такъв случай проверете акредитацията на болницата, опита на инвазивния кардиолог, искайте писмен план за лечение и уговорете проследяването у дома. New City Clinic в Истанбул координира болница, лекар, хотел, трансфер и преводач, като медицинските решения остават на кардиолозите.