Трансплантация на сърце: кога е нужна, как протича и живот след нея

Какво е трансплантация на сърце?

При сърдечната трансплантация болното сърце се отстранява и на негово място се поставя здраво сърце от починал донор. Операцията се прави с апарат за изкуствено кръвообращение (сърце-бял дроб машина) и обикновено продължава няколко часа.

Сърцето не може да бъде дарено приживе, затова трансплантацията зависи изцяло от донорството след смърт и от обективните правила за разпределение. Тя е част от по-широката тема за трансплантацията на органи и за сърдечните заболявания.

Кога е нужна трансплантация на сърце?

Основното показание е напреднала (терминална) сърдечна недостатъчност – състояние, при което сърцето не изпомпва достатъчно кръв въпреки оптимално медикаментозно лечение, ресинхронизираща терапия, имплантируем дефибрилатор и възможните операции. Най-честите причини са:

• дилатативна кардиомиопатия;
• исхемична кардиомиопатия след прекарани инфаркти и тежка коронарна болест;
• някои рестриктивни и хипертрофични кардиомиопатии;
• вродени сърдечни малформации;
• опасни камерни ритъмни нарушения, които не могат да бъдат контролирани.

Типични признаци са задух при минимално усилие или в покой, честа хоспитализация заради задържане на течности, нисък сърдечен дебит и нужда от венозни медикаменти. Решението се взема от специализиран екип по сърдечна недостатъчност и трансплантация.

Оценка и листа на чакащите

Преди включване в листата се прави подробна оценка преди трансплантация: ехокардиография, сърдечна катетеризация (включително измерване на налягането в белодробните съдове), функционални изследвания, изследване на бъбреците, черния дроб и белите дробове, скрининг за инфекции и рак, психосоциална оценка.

Високото налягане в белодробните съдове, активният рак, тежките заболявания на други органи и активната зависимост могат да направят трансплантацията невъзможна или много рискова. В България включването в Националната листа на чакащите и разпределението на органите се координират от Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). При разпределението значение имат кръвната група, размерът на тялото, медицинската спешност и съвместимостта.

Докато чака, пациентът продължава лечението на сърдечната недостатъчност, ограничава солта и течностите според указанията, следи теглото си всеки ден и съобщава веднага за влошаване. Леката физическа активност, договорена с кардиолога, помага да се запази мускулната сила, което улеснява възстановяването след операцията. Важно е телефонът да е винаги включен и да има готов план как пациентът ще стигне бързо до трансплантационния център, ако бъде повикан.

Механична подкрепа: LVAD като мост

Тъй като сърцата за трансплантация са ограничен брой, някои пациенти получават лявокамерно помощно устройство (LVAD) – механична помпа, която подпомага изпомпването на кръв. Тя може да служи като мост до трансплантацията или при някои хора като дългосрочно лечение, когато трансплантацията не е възможна.

Устройството изисква внимателна грижа за изхода на кабела, антикоагулантно лечение и редовни прегледи, но позволява на много пациенти да живеят у дома, докато чакат.

Операцията и първите седмици

Когато се намери подходящо сърце, пациентът се вика спешно. Сърцето на донора трябва да бъде трансплантирано в рамките на няколко часа, затова времето е от решаващо значение.

След операцията следват няколко дни в интензивно отделение и общо около две-три седмици в болница, в зависимост от състоянието. Новото сърце е „денервирано“ – нервите му не са свързани, затова пулсът в покой обикновено е по-бърз и се ускорява по-бавно при усилие. Това е очаквано и не е признак на проблем.

Отхвърлянето често протича без симптоми, затова през първата година редовно се правят изследвания за отхвърляне – традиционно чрез ендомиокардна биопсия (малка проба от сърдечния мускул, взета през вена), а в някои центрове и с допълнителни кръвни тестове.

Рискове и дългосрочни усложнения

• Остро отхвърляне – най-често в първите месеци; лекува се с увеличаване на имуносупресията.
• Инфекции – особено в първата година.
• Васкулопатия на присадката – постепенно стесняване на коронарните артерии на новото сърце, което се следи с периодична коронарография или други изследвания. Тъй като сърцето е денервирано, тази болест може да не предизвиква типична болка в гърдите.
• Странични ефекти на лекарствата – бъбречно увреждане, високо кръвно налягане, диабет, повишени липиди, рак на кожата и лимфоми.

Живот след сърдечна трансплантация

Много хора след трансплантация на сърце се радват на значително по-добро качество на живот – могат да ходят, работят и пътуват. Основата е кардиологичната рехабилитация с постепенно увеличаващи се натоварвания, ежедневният прием на имуносупресорите, здравословното хранене, контролът на кръвното налягане, липидите и захарта, отказът от тютюн и редовните прегледи.

Ваксинациите се правят по схема (без живи ваксини), а всяко ново лекарство се съгласува с трансплантационния екип. Повече – в статията живот след трансплантация.

Връщането на работа обикновено е възможно след няколко месеца, в зависимост от вида на работата и възстановяването. Шофирането се подновява след разрешение от екипа, когато гръдната кост заздравее. Психологическите промени – радост, но и тревожност, чувство за вина или потиснатост – са чести; разговорът с психолог и с други пациенти след трансплантация често помага. Жените в детеродна възраст трябва да обсъдят контрацепцията и евентуална бременност с трансплантационния екип, тъй като някои лекарства са вредни за плода.

Лечение в чужбина

Тъй като сърце може да се получи само от починал донор, органите се разпределят по правилата на националната система на съответната държава – обикновено за пациентите в нейната листа на чакащите. Затова пациентите не бива да очакват, че могат да „пътуват за сърце“, а всяко предложение срещу заплащане е незаконно и неетично (Декларацията от Истанбул, Конвенцията на Съвета на Европа срещу трафика на човешки органи). Повече за правилата – в статията донорство и законодателство.

Някои пациенти от България търсят в акредитирани болници в чужбина, включително в Истанбул, второ мнение, оценка на сърдечната недостатъчност, имплантиране на устройства или сърдечна хирургия. Ако обмисляте това, проверете акредитацията, опита на кардиохирургичния екип, писмения план и проследяването у дома. Организатор като New City Clinic може да координира болница, лекар, хотел, трансфер и преводач.

Кога да потърсите лекар?

Говорете с кардиолога, ако сърдечната недостатъчност се влошава въпреки лечението: задух при леко усилие, отоци, чести хоспитализации или нужда от все по-високи дози диуретици. Спешна помощ (112) е нужна при силна болка в гърдите, тежък задух, загуба на съзнание или ускорен неритмичен пулс.

След трансплантация незабавно уведомете центъра при температура, задух, отоци, бързо покачване на теглото, сърцебиене, замайване или прималяване.