Трансплантация на органи: пълно ръководство за пациенти и близки

Какво представлява трансплантацията на органи?

Трансплантацията (присаждането) на орган е операция, при която увреден орган се заменя със здрав орган от друг човек – донор. Най-често се трансплантират бъбрек, черен дроб, сърце и бели дробове, по-рядко панкреас и тънко черво. Отделно се присаждат тъкани (роговица, кост, сърдечни клапи) и клетки (например кръвотворни стволови клетки при някои кръвни заболявания).

Целта на трансплантацията е да удължи живота и да подобри качеството му, когато собственият орган е в краен стадий на недостатъчност. При бъбрека тя е алтернатива на доживотната диализа, а при сърцето, белите дробове и черния дроб често няма друго лечение, което да замести органа за дълго време.

Присаденият орган е „чужд“ за имунната система. Затова след операцията пациентът приема лекарства, които потискат имунния отговор (имуносупресори), и остава под наблюдение на трансплантационен център до края на живота си.

Кога е нужна трансплантация?

Трансплантация се обсъжда, когато заболяването е стигнало до етап, в който органът вече не може да изпълнява функцията си, а другите методи на лечение не помагат достатъчно. Типични примери:

• Бъбрек – краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност, най-често вследствие на диабет, високо кръвно налягане, гломерулонефрит или поликистоза.
• Черен дроб – декомпенсирана цироза (след хепатит B или C, алкохол, мастен черен дроб), остра чернодробна недостатъчност, някои случаи на рак на черния дроб.
• Сърце – тежка сърдечна недостатъчност, която не се повлиява от лекарства, устройства и операции.
• Бели дробове – напреднала ХОББ, белодробна фиброза, муковисцидоза, белодробна хипертония.

Решението винаги е индивидуално. Трансплантационният екип преценява дали ползата от операцията надвишава риска и дали пациентът ще понесе голямата операция и последващото лечение.

Видове трансплантации на органи

Всеки орган има свои особености – по показания, по начин на операция и по проследяване. Подробни статии ще намерите тук:

Бъбрекът е най-често трансплантираният орган в света. Сърцето и белите дробове могат да бъдат дарени само след смърт, докато при бъбрека и черния дроб е възможно и живо донорство.

Откъде идват органите: починали и живи донори

Донорство след смърт. Органите идват от хора, при които е установена мозъчна смърт (или в някои държави – смърт след спиране на кръвообращението) по строго определени медицински критерии. Разпределението става чрез национална система по обективни правила – съвместимост, медицинска спешност, време на чакане. В България това се координира от Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ), която води и листите на чакащите пациенти.

Живо донорство. Здрав човек може да дари бъбрек или част от черния си дроб. Това е допустимо само при строги условия: пълнолетие, доброволно и информирано съгласие, подробна медицинска и психологическа оценка, най-често близка родствена или съпружеска връзка и одобрение от етична комисия. Дарението е безвъзмездно.

Важно: покупката и продажбата на органи, както и посредничеството в такива сделки, са незаконни и неетични навсякъде по света. Декларацията от Истанбул и Конвенцията на Съвета на Европа срещу трафика на човешки органи изрично осъждат „трансплантационния туризъм“, при който органи се получават срещу пари или чрез натиск. Всяко предложение за „купуване“ на орган е сигнал за престъпление и трябва да се отхвърли.

Етапите на трансплантацията

1. Насочване. Лекуващият нефролог, хепатолог, кардиолог или пулмолог насочва пациента към трансплантационен център.
2. Оценка преди трансплантация. Подробни изследвания: кръвна група и тъканна съвместимост (HLA), изследване за инфекции, сърце, бели дробове, онкологичен скрининг, зъби, психосоциална оценка.
3. Включване в листа на чакащите (при донорство след смърт) или подготовка на живия донор.
4. Операция. Продължителността зависи от органа – от няколко часа при бъбрек до значително повече при черен дроб, сърце и бели дробове.
5. Ранен следоперативен период. Интензивно наблюдение, нагласяне на имуносупресорите, профилактика на инфекции.
6. Дългосрочно проследяване. Редовни прегледи и кръвни изследвания, контрол на лекарствените нива, ваксинации и превенция – вижте живот след трансплантация.

Съвместимост: кръвна група и HLA

За да има шанс органът да бъде приет, се сравняват кръвните групи на донора и реципиента, тъканните антигени (HLA) и наличието на антитела у пациента срещу тъканите на донора (т.нар. кръстосана проба, crossmatch). Пациенти, които са имали кръвопреливания, бременности или предишна трансплантация, понякога имат повече антитела и по-трудно намират подходящ орган. При сърцето, белите дробове и черния дроб значение имат и размерът на органа и тежестта на състоянието.

Чакането и обаждането

Докато е в листата, пациентът трябва да бъде на разположение по телефона, да поддържа възможно най-добро общо състояние, да спазва лечението (например диализа) и да уведомява центъра за всяка инфекция, хоспитализация или промяна в адреса. Когато се намери подходящ орган, обаждането може да дойде по всяко време на денонощието и обикновено се очаква пациентът да пристигне бързо. Понякога след допълнителни изследвания се оказва, че органът не е подходящ – това е нормална част от процеса и не означава, че пациентът губи мястото си.

Рискове и усложнения

Трансплантацията е голяма интервенция и носи рискове, които лекарите обсъждат подробно с пациента преди решението:

• Отхвърляне на органа – остро (най-често през първите месеци) или хронично. Повечето епизоди на остро отхвърляне се овладяват с допълнително лечение, ако се открият навреме.
• Инфекции – поради потиснатия имунитет; затова се дават профилактични лекарства и се спазват хигиенни правила.
• Странични ефекти на лекарствата – повишено кръвно налягане, захарен диабет, увреждане на бъбреците, повишен риск от някои видове рак (особено на кожата).
• Хирургични усложнения – кървене, тромбоза на съдовете, проблеми с жлъчните пътища или уретера, в зависимост от органа.

Рисковете се намаляват с внимателен подбор на пациента, опитен екип и стриктно спазване на препоръките след операцията. Съществува и риск самото основно заболяване да се появи отново в новия орган – например някои видове гломерулонефрит при бъбрека или хепатит при черния дроб, ако не е лекуван. Затова лечението на причината е част от плана още преди операцията.

Трябва да се знае и че присаденият орган не винаги работи доживот. При бъбрека например понякога се стига до повторна трансплантация или връщане на диализа след години. Трансплантационният екип обяснява очакванията за конкретния орган и пациент, без да дава гаранции.

Живот след трансплантация

Много хора след успешна трансплантация се връщат към работа, пътувания, спорт и семеен живот. Условието е дисциплина: лекарствата срещу отхвърляне се приемат всеки ден по едно и също време, без пропускане и без самоволна промяна на дозата. Важни са и здравословното хранене, физическата активност, отказът от тютюнопушене, защитата от слънце и редовните прегледи.

Жените след трансплантация понякога могат да имат бременност, но тя трябва да се планира съвместно с трансплантационния екип, тъй като някои лекарства трябва да бъдат сменени предварително.

Първите седмици след изписването са с най-чести контролни прегледи – понякога няколко пъти седмично. С времето посещенията стават по-редки, но кръвните изследвания и контролът на лекарствените нива продължават. Преди всяко ново лекарство, включително билкови продукти и добавки, трябва да се попита трансплантационният лекар, тъй като някои вещества променят нивото на имуносупресорите в кръвта. Ваксините с живи микроорганизми обикновено се избягват, а грипната и други препоръчани ваксини се правят по график. Психологическата подкрепа също е важна – тревожността и промените в настроението са чести и могат да се обсъдят открито с екипа.

Трансплантация в България и в чужбина

В България трансплантации се извършват в определени университетски болници, а пациентите се включват в Националната листа на чакащите чрез ИАТ. Насочването започва от лекуващия специалист; при въпроси може да се потърси информация директно от агенцията и от трансплантационните центрове.

Някои пациенти от България и Европа търсят лечение в големи акредитирани болнични групи в чужбина, включително в Турция. Там трансплантацията от жив донор се извършва само в рамките на турското законодателство – донорът обикновено е близък роднина или съпруг, а при други случаи е нужно одобрение от етична комисия; документите за родство се проверяват. Органи от починали донори в Турция се разпределят чрез националната система и не могат да бъдат „осигурени“ срещу заплащане.

Ако обмисляте лечение в чужбина, проверете акредитацията на болницата, опита на трансплантационния екип, писмения план за лечение, кой ще поеме проследяването и доставката на лекарства след връщането у дома. Организатори като New City Clinic в Истанбул могат да координират болница, лекар, хотел, трансфер и преводач, но решенията за трансплантация се вземат само от лицензиран трансплантационен център и етичната му комисия.

Кога да потърсите лекар?

Говорете с личния лекар или със специалиста, който ви наблюдава, ако:

• имате хронично бъбречно, чернодробно, сърдечно или белодробно заболяване, което прогресира въпреки лечението;
• лекарят ви е споменал, че функцията на органа е силно намалена (например при бъбреците – стадий 4–5);
• сте на диализа и искате да разберете дали сте кандидат за трансплантация;
• обмисляте да станете жив донор за близък човек.

След трансплантация незабавно потърсете трансплантационния център при температура, намаляване на отделената урина, задух, жълтеница, болка в областта на органа или ако не можете да приемете лекарствата си.