Неврологични заболявания: симптоми, диагностика и съвременно лечение

Какво представляват неврологичните заболявания?

Неврологията е медицинската специалност, която се занимава с главния мозък, гръбначния мозък, периферните нерви и мускулите. Неврологичните заболявания са изключително разнообразни – от остри състояния като инсулт, при които минутите са решаващи, до бавно прогресиращи болести като болестта на Паркинсон и деменцията, които се развиват в продължение на години.

Според Световната здравна организация неврологичните заболявания са сред водещите причини за инвалидност в света. Само деменцията засяга десетки милиони хора, а епилепсията – около 50 милиона души по света. С застаряването на населението в България и в Европа броят на хората с неврологични проблеми нараства, а с него и нуждата от ранна диагностика и съвременна грижа.

Добрата новина е, че през последните години методите за диагностика и лечение напреднаха значително: съвременните ЯМР апарати откриват промени в мозъка в ранен стадий, тромболизата и механичната тромбектомия спасяват мозъчна тъкан при инсулт, а нови групи медикаменти и методи като дълбоката мозъчна стимулация подобряват живота на хора с хронични заболявания.

Най-честите неврологични заболявания

В това ръководство разглеждаме групата заболявания, с които хората най-често се обръщат към невролог. Всяка тема има отделна подробна статия:

• Инсулт – внезапно нарушение на кръвообращението в мозъка (исхемичен инсулт при запушване на съд или хеморагичен при кръвоизлив). Изисква спешна помощ.
• Болест на Паркинсон – прогресиращо заболяване с тремор в покой, забавени движения и скованост на мускулите.
• Алцхаймер и деменция – постепенно влошаване на паметта, мисленето и способността за самостоятелен живот.
• Мигрена – повтарящо се, често пулсиращо главоболие, понякога с аура, гадене и чувствителност към светлина.
• Епилепсия – склонност към повтарящи се епилептични припадъци, която се изследва с ЕЕГ и ЯМР.
• Сънна апнея – паузи в дишането по време на сън, които се доказват с полисомнография.

Към неврологията принадлежат и множествената склероза, невропатиите, мускулните заболявания, болките в гърба с притискане на нерв (например при дискова херния) и последиците от травми на главата.

Симптоми, които не бива да пренебрегвате

Някои неврологични симптоми изискват спешна помощ – обадете се на 112, без да чакате:

• внезапна слабост или изтръпване на половината от тялото, лицето, ръката или крака;
• изкривяване на устата, неясен говор или невъзможност да се разбира речта;
• внезапна загуба на зрение, двойно виждане или загуба на равновесие;
• внезапно, изключително силно главоболие („най-силното в живота“);
• първи епилептичен припадък или припадък, продължаващ над 5 минути;
• внезапно объркване, загуба на съзнание след травма на главата.

Други симптоми се развиват бавно, но също заслужават преглед при невролог: треперене на ръцете в покой, забавени движения, промяна в почерка, проблеми с паметта, които пречат на ежедневието, чести главоболия, нови или променени по характер, хъркане с паузи в дишането и силна сънливост през деня, изтръпване на ръцете и краката, трайни нарушения на равновесието.

Как се поставя неврологична диагноза?

Диагнозата започва с подробна анамнеза и неврологичен преглед – лекарят проверява рефлексите, силата, чувствителността, координацията, походката, говора и паметта. Често разказът на близки (например при припадък или епизоди на объркване) е също толкова важен, колкото изследванията.

Най-използваните изследвания са:

Понякога се назначават и кръвни изследвания, невропсихологично тестване, лумбална пункция или специални образни методи (например DaT-сканиране при съмнение за Паркинсон). В България първата стъпка обикновено е общопрактикуващият лекар, който издава направление към невролог; при спешност се търси директно спешна помощ. Повече за изследванията има в раздела Диагностика.

Съвременно лечение в неврологията

Лечението зависи изцяло от вида на заболяването и се определя от лекуващия невролог, често в екип с неврохирург, кардиолог, психиатър, физиотерапевт и логопед.

• Остър исхемичен инсулт: венозна тромболиза в първите часове и механична тромбектомия при запушване на голяма артерия в специализирани центрове; след това вторична профилактика.
• Болест на Паркинсон: медикаменти, които възстановяват действието на допамина; при напреднало заболяване – дълбока мозъчна стимулация или инфузионни терапии при подбрани пациенти.
• Деменция: медикаменти, които могат временно да облекчат симптомите, нови биологични терапии при ранна болест на Алцхаймер в определени държави, както и голяма роля на грижата, рехабилитацията и подкрепата за семейството.
• Мигрена: средства за овладяване на пристъпа и профилактично лечение, включително по-нови средства, насочени срещу пептида CGRP.
• Епилепсия: антиепилептични медикаменти; при лекарствено резистентна епилепсия – хирургично лечение или стимулация на блуждаещия нерв в подбрани случаи.
• Сънна апнея: апарат CPAP, интраорални шини, намаляване на теглото, лечение на причините в горните дихателни пътища.

Важна част от всички тези програми е неврорехабилитацията – физиотерапия, ерготерапия, логопедична терапия и когнитивни упражнения, които помагат за възстановяване на функции и самостоятелност.

Рискови фактори и профилактика

Голяма част от неврологичните заболявания не могат да бъдат напълно предотвратени, но рискът от някои от тях, особено от инсулт и съдова деменция, зависи силно от начина на живот и от контрола на хроничните заболявания.

• Кръвно налягане: високото кръвно налягане е най-важният рисков фактор за инсулт. Редовното измерване и лечение са ключови.
• Ритъмни нарушения: предсърдното мъждене може да предизвика емболичен инсулт – вижте аритмии.
• Захарен диабет, висок холестерол, тютюнопушене, алкохол – увреждат съдовете на мозъка, както и на сърцето (сърдечно-съдови заболявания).
• Физическа активност и хранене: редовното движение (физическа активност) и средиземноморският тип хранене (здравословно хранене) се свързват с по-нисък риск от инсулт и когнитивен упадък.
• Сън: нелекуваната сънна апнея повишава риска от високо кръвно налягане и инсулт.
• Слух, социални контакти и умствена активност – според съвременни данни те също влияят на риска от деменция.

Профилактичните прегледи (check-up) помагат за ранно откриване на тези рискови фактори.

Живот с хронично неврологично заболяване

Много неврологични заболявания – Паркинсон, деменция, епилепсия, мигрена, последиците от инсулт – съпътстват човека години наред. Затова целта на лечението често не е само да се „спре“ болестта, а да се запазят възможно най-дълго самостоятелността, работоспособността и качеството на живот.

• Редовно проследяване: контролните прегледи при невролога позволяват дозите на медикаментите да се коригират навреме, а страничните ефекти да се откриват рано.
• Дневник на симптомите: записването на пристъпите на мигрена, епилептичните припадъци или колебанията в движенията при Паркинсон помага на лекаря да прецени ефекта от лечението.
• Рехабилитация и движение: редовните упражнения подобряват баланса, силата и настроението и намаляват риска от падания.
• Психологическа подкрепа: депресията и тревожността са чести при хронични неврологични заболявания и също подлежат на лечение.
• Подкрепа за близките: грижата за човек с деменция или тежки последици от инсулт е натоварваща; пациентските организации и социалните услуги могат да облекчат семейството.
• Безопасност у дома и шофиране: при епилепсия, деменция и след инсулт лекарят ще обсъди дали и кога е безопасно да се шофира, както и как да се намали рискът от падания и инциденти.

Не спирайте и не променяйте сами предписаните медикаменти – това може да бъде опасно, особено при епилепсия и болест на Паркинсон. Всяка промяна трябва да се обсъди с лекуващия невролог.

Кога да потърсите лекар?

Незабавно на 112 – при всякакви внезапни неврологични симптоми: слабост в половината от тялото, изкривено лице, нарушен говор, внезапна загуба на зрение или равновесие, най-силното главоболие в живота, припадък, продължаващ повече от 5 минути. При инсулт всяка минута е важна и не бива да се чака симптомите да отминат.

В рамките на дни до седмици – при нови или променени главоболия, епизоди на загуба на съзнание, тремор, забавени движения, нарастващи проблеми с паметта, изтръпвания, силна сънливост през деня или съобщено от партньора спиране на дишането по време на сън. Обърнете се към общопрактикуващия лекар за направление към невролог.

Подгответе се за прегледа: запишете кога са започнали симптомите, колко често се появяват, какви лекарства приемате и вземете всички предишни изследвания (ЯМР, КТ, ЕЕГ дискове и епикризи). Ако е възможно, елате с близък човек, който е наблюдавал симптомите.

Второ мнение и лечение в чужбина / в Турция

При сложни или редки неврологични заболявания, при несигурна диагноза или преди голяма интервенция (например операция за епилепсия или дълбока мозъчна стимулация) много пациенти търсят второ мнение. Това е нормална практика и не означава недоверие към лекуващия лекар.

Част от пациентите от България и Европа се лекуват в големи акредитирани болнични групи в Истанбул, които разполагат с неврологични и неврохирургични отделения, инсултни центрове, съвременни ЯМР апарати и лаборатории за сън. Преди да вземете решение, проверете:

• акредитацията на болницата и опита на екипа с конкретното заболяване;
• специалността и квалификацията на невролога или неврохирурга;
• писмения план на лечение, включително очакваната продължителност на престоя;
• как ще бъдат организирани контролите и рехабилитацията след връщането у дома;
• дали медицинската документация ще бъде предоставена на разбираем за вас език.

Организации за здравен туризъм като New City Clinic в Истанбул координират болницата, лекаря, хотела, трансфера и преводача, но решението за конкретното лечение винаги се взема от лекуващите лекари след преглед и изследвания. Острият инсулт, разбира се, винаги се лекува в най-близкото болнично заведение – там не бива да се губи време.