Болест на Алцхаймер и деменция: ранни признаци, диагностика и грижа
Деменцията не е нормална част от остаряването, а група заболявания, при които паметта, мисленето и способността за самостоятелен живот постепенно се влошават. Най-честата причина е болестта на Алцхаймер. Ранната диагноза дава време за лечение, планиране и подкрепа на семейството.

Какво е деменция и какво е болестта на Алцхаймер?
Деменцията е общо название за състояния, при които постепенно се увреждат паметта, мисленето, ориентацията, речта и преценката до степен, която пречи на ежедневния живот. По данни на Световната здравна организация над 55 милиона души по света живеят с деменция и броят им расте със застаряването на населението.
Най-честите видове са:
- Болест на Алцхаймер – най-честата причина. В мозъка се натрупват патологични белтъци (амилоид и тау), а нервните клетки постепенно загиват.
- Съдова деменция – вследствие на прекарани инсулти или увреждане на малките мозъчни съдове (вижте инсулт).
- Деменция с телца на Леви – с колебания във вниманието, зрителни халюцинации и симптоми, подобни на болестта на Паркинсон.
- Фронтотемпорална деменция – засяга по-често по-млади хора, с промени в поведението или речта.
Нерядко при един човек се съчетават няколко причини, например Алцхаймер и съдови промени. Деменцията е част от групата неврологични заболявания.
Ранни признаци и симптоми
Болестта на Алцхаймер обикновено започва незабелязано и напредва бавно. Най-често близките първи забелязват промените. Ранни признаци могат да бъдат:
- забравяне на скорошни разговори и събития, докато спомените отпреди години са запазени;
- повтаряне на едни и същи въпроси или истории;
- затруднение при планиране, управление на пари, сметки и лекарства;
- губене на предмети и обвиняване на другите;
- объркване във времето или на познати места;
- трудност при намиране на думи;
- промени в настроението, апатия, оттегляне от социални дейности.
Важно е да се разграничат от нормалното стареене: случайното забравяне на име, което после си спомняме, е нормално. Тревожно е, когато забравянето е по-често, нараства и започва да пречи на ежедневието.
Съществува и състояние, наречено леко когнитивно нарушение – паметта е по-слаба от очакваното за възрастта, но човекът все още се справя самостоятелно. При част от тези хора то прогресира до деменция, затова се препоръчва редовно проследяване.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя от невролог или психиатър, понякога в специализиран кабинет по паметта. Тя включва:
- подробен разговор с пациента и с близък човек;
- когнитивни тестове – оценка на паметта, вниманието, речта и ориентацията;
- кръвни изследвания – за изключване на лечими причини като дефицит на витамин B12, нарушения на щитовидната жлеза, инфекции, електролитни нарушения;
- ЯМР или КТ на главен мозък – за оценка на атрофията, съдовите промени и за изключване на тумор или хидроцефалия;
- при нужда – изследване на гръбначно-мозъчна течност, ПЕТ изследване или по-нови кръвни биомаркери за амилоид и тау, които все по-често се използват в специализирани центрове.
Важно е да се изключат депресията и страничните ефекти от лекарства, които също могат да нарушат паметта. Ранната и точна диагноза е предпоставка за правилно лечение и за достъп до по-новите терапии, които са предназначени само за ранни стадии.
Лечение на болестта на Алцхаймер
Към момента няма лечение, което да спре напълно болестта. Съществуват обаче възможности, които могат да облекчат симптомите и да подобрят качеството на живот:
- Инхибитори на холинестеразата и мемантин – лекарства, които при част от пациентите временно подобряват паметта и ежедневното функциониране.
- Антитела срещу амилоид – по-нова група терапии, одобрени в някои държави за подбрани пациенти с ранна болест на Алцхаймер и доказани амилоидни отлагания. Те могат умерено да забавят влошаването, изискват редовни инфузии и ЯМР контрол заради възможни странични ефекти. Достъпността им в различните европейски държави е различна – неврологът може да ви информира.
- Лечение на придружаващи симптоми – депресия, безсъние, тревожност, възбуда.
- Нелекарствени методи – когнитивна стимулация, физическа активност, музика, структуриран дневен режим.
При съдова деменция основен акцент е контролът на рисковите фактори – кръвно налягане, захар, холестерол, ритъмни нарушения, за да се предотвратят нови увреждания.
Грижа у дома и подкрепа за близките
Деменцията засяга цялото семейство. Някои практични съвети:
- поддържайте ясен дневен режим и спокойна обстановка;
- използвайте календари, бележки и кутии за лекарства с дни от седмицата;
- направете дома по-безопасен – добро осветление, без хлъзгави килими, контрол на котлона и газта;
- говорете спокойно, с кратки изречения, без да спорите;
- помислете навреме за правни и финансови въпроси, докато човекът може да изрази волята си;
- не забравяйте собственото си здраве – грижещите се често са изтощени. Потърсете помощ от социални услуги, дневни центрове и пациентски организации.
С напредването на болестта може да се наложи по-интензивна помощ у дома или специализирана грижа.
Може ли рискът да бъде намален?
Възрастта и генетиката не могат да се променят, но изследванията показват, че значителна част от риска от деменция е свързана с фактори, върху които може да се влияе:
- контрол на кръвното налягане, диабета и холестерола – вижте сърдечно-съдови заболявания;
- редовна физическа активност и здравословно хранене;
- отказ от тютюнопушене и ограничаване на алкохола;
- лечение на загубата на слуха (слухов апарат);
- активен социален живот и умствена активност;
- достатъчно и качествен сън – нелекуваната сънна апнея се свързва с проблеми с паметта.
Тези мерки не гарантират, че деменция няма да се развие, но са полезни за мозъка и сърцето във всяка възраст.
Кога да потърсите лекар?
Потърсете общопрактикуващия лекар и невролог, ако вие или ваш близък забележите нарастващи проблеми с паметта, повтаряне на въпроси, объркване на познати места, затруднения с парите или лекарствата, както и промяна в личността. Не отлагайте с мисълта, че „това е от възрастта“ – част от причините са лечими.
Спешно (112) – при внезапно объркване, внезапна слабост, нарушен говор или изкривено лице, тъй като това може да е инсулт. Внезапното влошаване на човек с деменция често се дължи на инфекция, обезводняване или лекарства и също изисква бърз преглед.
Второ мнение и диагностика в чужбина / в Турция
Някои семейства търсят второ мнение при несигурна диагноза, при ранно начало на симптомите или за да научат дали пациентът е подходящ за по-новите терапии. Част от пациентите от България и Европа се обръщат към големи акредитирани болнични групи в Истанбул, които разполагат с невролози, специализирани в нарушенията на паметта, ЯМР и ПЕТ изследвания.
Проверете опита на центъра, кой ще интерпретира изследванията, дали ще получите писмен доклад на разбираем език и как ще продължи проследяването у дома. New City Clinic в Истанбул е организатор в здравния туризъм, който координира болница, лекар, хотел, трансфер и преводач; медицинските решения се вземат от лекарите. За хора с напреднала деменция дългото пътуване може да е натоварващо – обсъдете го предварително с лекуващия лекар.
Често задавани въпроси
Каква е разликата между деменция и болест на Алцхаймер?
Деменцията е общо понятие за влошаване на паметта и мисленето, което пречи на ежедневието. Болестта на Алцхаймер е конкретно заболяване и най-честата причина за деменция, но има и други – съдова, с телца на Леви, фронтотемпорална.
Наследствена ли е болестта на Алцхаймер?
В повечето случаи не е пряко наследствена, а наследствеността е само един от рисковите фактори. Рядко срещани семейни форми с начало преди 65 години са свързани с конкретни генни промени; при съмнение се обсъжда генетична консултация.
Може ли забравянето да е от нещо друго?
Да. Депресия, дефицит на витамин B12, нарушения на щитовидната жлеза, някои лекарства, сънна апнея и проблеми със слуха могат да наподобяват деменция. Затова е важно да се направят изследвания.
Има ли лекарство, което спира Алцхаймер?
Към момента няма лечение, което напълно да спира болестта. Съществуващите лекарства могат да облекчат симптомите, а по-новите антитела при подбрани пациенти в ранен стадий могат умерено да забавят влошаването.
Как да помогна на близък с деменция?
Осигурете спокоен режим, безопасен дом и търпеливо общуване, придружавайте го на прегледи и потърсете навреме социална подкрепа. Грижете се и за собственото си здраве – умората на грижещия се е честа.
Източници
Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от лекар. При спешно състояние се обадете на 112.