Живот след трансплантация: лекарства, прегледи, хранене и ежедневие

Първите седмици и месеци

След изписване от болницата контролните прегледи са чести – в началото понякога няколко пъти седмично. При тях се правят кръвни изследвания за функцията на органа, нивата на лекарствата, кръвната картина, захарта и признаците на инфекция. Постепенно, ако всичко върви добре, прегледите се разреждат до веднъж месечно и след това до няколко пъти годишно, но проследяването в трансплантационния център продължава доживот.

В първите седмици раната заздравява, затова не се вдигат тежести и се избягват натоварвания на корема или гърдите. Шофирането и връщането на работа се обсъждат с екипа. Особеностите при отделните органи са описани в статиите за бъбрек, черен дроб, сърце и бял дроб.

Лекарствата срещу отхвърляне

Имуносупресорите не позволяват на имунната система да атакува новия орган. Обикновено се комбинират няколко групи лекарства – калциневринови инхибитори, антипролиферативни средства, mTOR инхибитори и/или кортикостероиди. Схемата и дозите се определят от трансплантационния екип и се нагласят според кръвните нива.

• Приемайте ги всеки ден по едно и също време; полезни са аларма на телефона и кутия за лекарства.
• Никога не спирайте и не променяйте дозата сами, дори да се чувствате отлично.
• Преди всяко ново лекарство, включително без рецепта, билки (например жълт кантарион) и добавки, питайте трансплантационния лекар – някои вещества променят нивата на имуносупресорите. Грейпфрутът и сокът от него обикновено се избягват.
• Ако пропуснете доза или повърнете скоро след приема, следвайте инструкциите на центъра или се обадете.
• Осигурете си навреме нови рецепти, за да не останете без лекарства.

Признаци на отхвърляне и инфекция

Отхвърлянето често протича без симптоми и се открива по изследванията – затова прегледите са толкова важни. Въпреки това трябва да се обърне внимание на:

• температура, втрисане или общо неразположение;
• при бъбрек – намалена урина, отоци, бързо покачване на теглото, болка над бъбрека;
• при черен дроб – жълтеница, тъмна урина, светли изпражнения, болка в корема;
• при сърце – задух, отоци, сърцебиене, прималяване;
• при бял дроб – засилен задух, кашлица, спад в домашната спирометрия.

При такива симптоми свържете се незабавно с трансплантационния център, без да чакате следващия планиран преглед.

Как да се пазите от инфекции

Рискът от инфекции е най-висок през първите месеци, когато дозите на имуносупресорите са най-високи. Помагат простите мерки: честото миене на ръцете, избягване на контакт с болни хора, добра хигиена на храната (добре сготвено месо и яйца, пастьоризирани млечни продукти, измити плодове и зеленчуци), внимание при грижа за домашни любимци и градинарство (ръкавици).

Ваксини. Ваксините с живи микроорганизми обикновено не се прилагат след трансплантация. Сезонната ваксина срещу грип и други препоръчани ваксини (пневмококова, срещу COVID-19 и др.) се правят по график, съгласуван с екипа. Ваксинирането на близките също помага да бъдете защитени.

Сърце, обмяна и рак: дългосрочната превенция

Някои имуносупресори повишават кръвното налягане, кръвната захар и липидите и могат да натоварят бъбреците. Затова сърдечно-съдовата профилактика е важна част от грижата: контрол на кръвното налягане, захарта и холестерола, поддържане на нормално тегло, здравословно хранене с малко сол и захар и редовна физическа активност.

Хората след трансплантация имат по-висок риск от някои видове рак, особено рак на кожата. Препоръчват се слънцезащитен крем с висок фактор, шапка и дрехи, избягване на солариуми и редовни прегледи на кожата при дерматолог. Участвайте и в обичайните скринингови програми според възрастта – повече в статията за превенция на рака.

Работа, спорт, пътуване и интимен живот

Много хора се връщат на работа няколко месеца след трансплантацията. Физическата активност се увеличава постепенно – ходене, колоездене, плуване (след заздравяване на раната и разрешение от екипа). Контактните спортове може да изискват повече внимание, особено при бъбрек, разположен в долната част на корема.

Преди пътуване вземете достатъчно лекарства (плюс резерв) в ръчния багаж, писмо от лекаря и застраховка. Информирайте се за безопасността на храната и водата и за нужните ваксини – някои пътувания изискват живи ваксини, които обикновено са противопоказани.

Сексуалният живот обикновено може да се поднови, когато се чувствате готови. Жените трябва да използват надеждна контрацепция, а бременността да се планира с трансплантационния екип – някои лекарства са вредни за плода и се сменят предварително.

Емоционално здраве

След трансплантация чувствата често са смесени – облекчение и радост, но и страх от отхвърляне, умора, промени в настроението (понякога и от лекарствата), а при органи от починал донор – и мисли за донора и неговото семейство. Всичко това е нормално. Разговорът с психолог, с групи за подкрепа или с други пациенти след трансплантация помага. Ако забележите трайна тъга или тревожност, кажете на екипа.

Някои реципиенти искат да благодарят на семейството на донора. В много държави това е възможно само анонимно, чрез трансплантационния координатор – той може да предаде писмо без лични данни. Самоличността на донора и на реципиента обикновено се пази в тайна по закон. Семейството и близките също имат нужда от подкрепа: те често поемат грижата през първите месеци и е важно да имат време за почивка и да знаят към кого да се обърнат за помощ.

Проследяване след трансплантация в чужбина

Ако сте имали трансплантация в чужбина, например в акредитирана болница в Истанбул, още преди операцията трябва да е уговорено как ще продължи проследяването у дома: кой лекар в България ще ви наблюдава, как ще се изпращат резултатите, как ще получавате лекарствата и какво да правите при спешност. Носете пълна епикриза, протокол от операцията, схема на лечението и данни за контакт с центъра. Организатори като New City Clinic могат да помогнат с координацията и превода на документите, но медицинската отговорност остава у лекуващите екипи. Трансплантацията винаги трябва да е извършена законно – без заплащане за органа (вижте донорство и законодателство).

Кога да потърсите лекар спешно?

Свържете се незабавно с трансплантационния център или с 112 при:

• температура над 38 °C, втрисане;
• силна болка, особено в областта на органа;
• задух, болка в гърдите, прималяване;
• повръщане или диария, поради които не можете да приемете лекарствата;
• рязка промяна в урината, жълтеница или бързо покачване на теглото.

Обща информация за трансплантацията ще намерите и в ръководството за трансплантация на органи.