ЕКГ (електрокардиограма): как се прави, какво показва и кога е нужна
Електрокардиограмата (ЕКГ) е най-простото и най-често използваното изследване на сърцето. Отнема няколко минути, безболезнена е и може да покаже нарушения в ритъма, признаци на инфаркт и други промени. Тук обясняваме как се прави ЕКГ, какви видове има и какво означават основните термини в описанието.

Какво е ЕКГ
Сърцето се съкращава под действието на електрически импулси, които започват от синусовия възел и се разпространяват през предсърдията и камерите. Електрокардиограмата записва тези импулси като крива с характерни вълни – P, QRS и T. Промените във формата, продължителността и ритъма на вълните подсказват какво се случва в сърдечния мускул и в проводната система.
ЕКГ е основно изследване в кардиологията и е част от оценката при почти всяко сърдечно заболяване. Тя е евтина, бърза и може да се повтаря многократно, а записите е полезно да се пазят за сравнение в бъдеще.
Накратко: P вълната отразява възбуждането на предсърдията, QRS комплексът – на камерите, а T вълната – тяхното възстановяване преди следващия удар. Разстоянията между вълните показват колко бързо импулсът преминава през проводната система. Затова от една и съща крива лекарят може да прецени ритъма, честотата, проводимостта и състоянието на сърдечния мускул.
Как се прави ЕКГ
Стандартната ЕКГ е с 12 отвеждания: поставят се 10 електрода – по един на ръцете и краката и шест на гърдите. Лежите спокойно няколко минути, докато апаратът записва. Изследването не боли и не излага на лъчение – апаратът само „слуша“ електричеството на сърцето.
- Не е нужна специална подготовка; избягвайте кремове върху кожата на гърдите в деня на изследването.
- При мъжете с гъсто окосмяване понякога се обръсват малки участъци, за да залепнат електродите.
- Важно е да лежите неподвижно и да не говорите по време на записа – мускулните движения смущават кривата.
- Кажете на лекаря какви лекарства приемате – някои влияят върху ЕКГ.
В България ЕКГ се прави при общопрактикуващия лекар, при кардиолог, в спешна помощ и в болниците; при профилактичните прегледи на възрастни тя често е част от изследванията.
Какво може да покаже ЕКГ
ЕКГ може да покаже или да насочи към:
- Нарушения в ритъма – предсърдно мъждене, екстрасистоли, тахикардии и брадикардии. Подробно за тях – в Аритмия.
- Остър инфаркт – характерни промени в ST сегмента; ЕКГ е първото изследване при болка в гърдите. Вижте Инфаркт на миокарда.
- Исхемия и стар инфаркт – промени в T вълната и патологични Q зъбци.
- Задебеляване на сърдечния мускул (хипертрофия) – например при дългогодишна високо кръвно налягане или стеснение на аортната клапа (клапни заболявания).
- Блокове в проводната система – AV блок, бедрени блокове.
- Удължен QT интервал – вроден или предизвикан от лекарства; повишава риска от опасни аритмии.
- Нарушения в електролитите – например висок или нисък калий.
ЕКГ не показва пряко стеснението на коронарните артерии и не оценява добре функцията на клапите и помпената сила на сърцето – за това се използват ехокардиография, тестове с натоварване и коронарография.
Видове ЕКГ изследвания
| Изследване | Как се прави | Кога се използва |
|---|---|---|
| ЕКГ в покой | Запис от няколко минути в легнало положение | Първоначална оценка, болка в гърдите, сърцебиене, преди операция |
| ЕКГ с натоварване (велоергометрия, тредмил) | Запис по време на ходене или каране на велоергометър с нарастващо натоварване | Съмнение за стенокардия, оценка на поносимостта към усилие |
| Холтер ЕКГ | Малък преносим апарат, който записва 24–48 часа, понякога до 7 дни | Пристъпно сърцебиене, замайване, търсене на аритмии |
| Събитиен рекордер и имплантируем рекордер | Записва при оплаквания; имплантируемият остава под кожата месеци до години | Редки пристъпи, необяснен припадък, търсене на предсърдно мъждене след инсулт |
Смарт часовниците и някои преносими устройства могат да запишат едноотвеждаща ЕКГ. Те понякога помагат да се „хване“ аритмия, но не заместват стандартната ЕКГ и тълкуването от лекар.
Как да разбирате описанието
В описанието на ЕКГ често ще видите:
- Синусов ритъм – нормалният ритъм, задаван от синусовия възел.
- Сърдечна честота – в покой при възрастни обикновено 60–100 удара в минута; при тренирани хора може да е по-ниска и това да е нормално.
- Електрическа ос – посоката на електрическата активност; отклонението ѝ има значение само в контекста на другите находки.
- PR, QRS, QT – продължителността на отделните части от цикъла; удължаването им може да означава блок или ефект от лекарства.
- Неспецифични ST-T промени – често безобидни, но понякога изискват уточняване.
Автоматичното описание, което апаратът отпечатва, може да бъде неточно. Окончателното тълкуване е на лекаря, който сравнява записа с оплакванията ви и с предишни ЕКГ.
Кой има нужда от ЕКГ
ЕКГ се прави при оплаквания, свързани със сърцето, и при определени заболявания и лечения:
- болка или стягане в гърдите, задух при усилие, сърцебиене, замайване или припадък;
- високо кръвно налягане, захарен диабет, повишен холестерол и други рискови фактори – при първоначална оценка и периодично според лекаря;
- преди операция под обща анестезия при по-възрастни хора и хора със сърдечни заболявания;
- при прием на лекарства, които могат да повлияят ритъма;
- при спортисти – някои спортни организации включват ЕКГ в предсъстезателния преглед.
Рутинна ЕКГ при всеки здрав човек без оплаквания и без рискови фактори обикновено не се препоръчва от международните насоки. Разумен профилактичен преглед включва изследвания според възрастта и риска.
Кога да потърсите лекар и спешна помощ
Обърнете се към личния лекар или кардиолог, ако имате сърцебиене, неравномерен пулс, задух при обичайно натоварване, отоци по краката или замайване. Ако се окаже, че е нужно лечение – медикаменти, аблация, стент или операция – подробности ще намерите в раздела Сърдечни заболявания.
Обадете се на 112 незабавно, ако имате:
- силна, стягаща или пареща болка в гърдите, продължаваща над няколко минути, особено ако се разпространява към ръката, челюстта или гърба;
- внезапен задух, студена пот, гадене и слабост;
- припадък, особено по време на усилие;
- признаци на инсулт – изкривяване на лицето, слабост в ръка или крак, нарушен говор.
При инфаркт всяка минута има значение – не карайте сами до болницата и не чакайте да мине.
Сърдечни изследвания в чужбина
Някои пациенти от България комбинират подробна кардиологична оценка – ЕКГ, ехокардиография, тест с натоварване, Холтер – с консултация в голяма болница в Истанбул, например при планирано сърдечно лечение в Турция или като второ мнение. New City Clinic организира такива прегледи в партньорски болници с кардиологични отделения, като координира прегледите и превода. Поискайте копие от записите и писмено описание на английски език – вашият кардиолог в България ще може да ги сравнява при следващите прегледи.
Често задавани въпроси
Боли ли ЕКГ и има ли лъчение?
Не. Електродите само записват електрическите сигнали на сърцето и не изпращат ток или лъчение към тялото. Може да усетите леко дърпане, когато се махат залепващите електроди.
Нормалната ЕКГ означава ли, че сърцето ми е здраво?
Не непременно. ЕКГ в покой може да е нормална при стенокардия, пристъпни аритмии или клапно заболяване. Ако оплакванията продължават, лекарят може да назначи тест с натоварване, Холтер или ехокардиография.
Каква е разликата между ЕКГ и ехокардиография?
ЕКГ записва електрическата активност и ритъма на сърцето. Ехокардиографията е ултразвуково изследване, което показва структурата, клапите и помпената функция. Двете изследвания се допълват.
Колко време се носи Холтер?
Обикновено 24 или 48 часа, а при редки оплаквания – до 7 дни или повече. През това време водите дневник на оплакванията и дейностите си, за да може лекарят да ги съпостави със записа.
Може ли смарт часовник да замени ЕКГ?
Не. Някои часовници записват едноотвеждаща ЕКГ и могат да подскажат предсърдно мъждене, но не заместват стандартната ЕКГ с 12 отвеждания. Ако устройството покаже нередовен ритъм, обсъдете го с лекар.
Източници
Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от лекар. При спешно състояние се обадете на 112.