Миома на матката: симптоми, видове и съвременно лечение

Какво е миома на матката?

Миомата (лейомиом, фибромиом) е доброкачествен възел, който се развива от гладката мускулатура на стената на матката. Може да бъде единична или да има няколко миоми с различна големина – от няколко милиметра до над 10 сантиметра. Растежът им зависи от женските полови хормони естроген и прогестерон, затова те се появяват в детеродна възраст и обикновено се смаляват след менопаузата.

Миомите са много чести: голяма част от жените развиват поне една миома до 50-годишна възраст, макар че само при част от тях тя дава симптоми. Злокачествена трансформация е изключително рядка. Рядкото злокачествено заболяване на мускулатурата на матката – лейомиосарком – е отделна болест и не произлиза от обичайните миоми, но бързият растеж на възел след менопаузата винаги изисква оценка от специалист.

Видове миоми според разположението

Разположението на миомата често определя оплакванията повече от нейния размер. Гинеколозите използват класификацията на FIGO, но на практика се различават три основни групи:

Дори малка субмукозна миома може да причини силно кървене, докато голяма субсерозна миома понякога остава безсимптомна години наред.

Симптоми на миома

Около половината от жените с миоми нямат оплаквания. Когато има симптоми, най-честите са:

• обилно или продължително менструално кървене, понякога със съсиреци, и кървене между циклите;
• умора, задух и бледост поради желязодефицитна анемия – тя се установява с пълна кръвна картина;
• болка или чувство за тежест в долната част на корема и кръста;
• често уриниране, нощно уриниране или запек при натиск върху съседните органи;
• болка по време на полов контакт;
• затруднено забременяване или повтарящи се спонтанни аборти – най-вече при миоми, деформиращи кухината на матката.

Подобни оплаквания могат да имат и други причини – например ендометриоза, аденомиоза, полипи или по-рядко рак на ендометриума. Затова е важно оплакванията да се изследват, а не да се приемат за „нормални“.

Причини и рискови фактори

Точната причина не е напълно изяснена. Известно е, че значение имат генетични промени в мускулните клетки, хормоналните влияния и растежните фактори. Рисковите фактори включват:

• възраст между 30 и 50 години;
• фамилна обремененост – миоми при майка или сестра;
• ранна първа менструация;
• наднормено тегло и затлъстяване;
• високо кръвно налягане и дефицит на витамин D според някои проучвания;
• африкански произход – миомите се появяват по-рано и по-често.

Бременността и раждането изглеждат свързани с по-нисък риск. Няма доказан начин миомите да бъдат напълно предотвратени, но поддържането на здравословно тегло и редовните профилактични прегледи помагат за ранното им откриване.

Диагностика

Често миомата се напипва при гинекологичен преглед като уголемена или неравна матка. Основното изследване е трансвагиналната ехография, която показва броя, размера и разположението на възлите. Допълнително могат да се използват:

• хистеросонография – ехография след въвеждане на физиологичен разтвор в кухината на матката, полезна при субмукозни миоми;
• хистероскопия – оглед на кухината с тънка оптика, при която малки миоми и полипи могат да се отстранят веднага;
• ядрено-магнитен резонанс – при много или големи миоми, преди операция или емболизация, както и при съмнение за друго заболяване (вижте ЯМР и КТ);
• кръвни изследвания за анемия и желязо.

При жени над 45 години или с рискови фактори и неправилно кървене лекарят може да назначи и вземане на проба от ендометриума, за да изключи предракови промени.

Лечение на миома на матката

Лечението се определя индивидуално според симптомите, размера и местоположението на миомите, възрастта и желанието за бъдеща бременност. Няма единствено „правилно“ решение.

Наблюдение

Миоми без оплаквания обикновено не се оперират. Достатъчни са периодични прегледи и ехография, най-често веднъж годишно.

Медикаментозно лечение

Целта е да се намали кървенето и болката. Използват се нехормонални средства (транексамова киселина, противовъзпалителни), хормонална вътрематочна спирала или орални контрацептиви, както и препарати от групата на GnRH-аналозите и GnRH-антагонистите, които временно потискат хормоните и смаляват миомите. Част от тях се използват и преди операция, за да се коригира анемията. Конкретният медикамент се избира само от лекуващия лекар.

Щадящи процедури

• Емболизация на маточните артерии – интервенционален радиолог през тънък катетър запушва артериите, които хранят миомите, и те се смаляват. Матката се запазва.
• Радиочестотна аблация и фокусиран ултразвук под контрол с ЯМР – в подбрани случаи и в специализирани центрове.

Операция

• Миомектомия – отстраняване само на миомите със запазване на матката; прави се хистероскопски (при субмукозни миоми), лапароскопски, роботизирано (вижте роботизирана хирургия) или чрез отворена операция.
• Хистеректомия – отстраняване на матката; окончателно решение при жени, които не планират бременност и имат тежки симптоми.

След миомектомия нови миоми могат да се появят с годините. Разговорът с гинеколога трябва да включва ползите, рисковете и очаквания период на възстановяване при всеки вариант.

Миома и бременност

Много жени с миоми забременяват и раждат без проблеми. Субмукозните миоми и тези, които деформират кухината на матката, могат да затруднят имплантацията на ембриона; отстраняването им често подобрява шансовете, включително преди ин витро. По време на бременност миомата може да се увеличи и понякога да причини болка. Повечето жени след миомектомия могат да раждат, но лекарят преценява дали е необходимо цезарово сечение – според това колко дълбоко е била засегната стената на матката.

Кога да потърсите лекар

Запишете час при гинеколог, ако:

• менструацията продължава повече от 7 дни или трябва да сменяте превръзка или тампон на всеки 1–2 часа;
• имате кървене между циклите или след полов контакт;
• чувствате постоянна умора, сърцебиене или задух;
• имате тежест в корема, често уриниране или коремът видимо се увеличава;
• не можете да забременеете повече от година (или 6 месеца след 35-годишна възраст).

Спешно потърсете помощ при много силно кървене със световъртеж или прималяване, както и при внезапна силна болка в корема. Всяко кървене след менопаузата трябва да се изследва без отлагане. В България може да се обърнете към гинеколог с направление от общопрактикуващия лекар.

Лечение в чужбина и в Турция

Част от пациентките от България и Европа избират лапароскопска или роботизирана миомектомия в големи акредитирани болници в Истанбул заради кратките срокове и опита на екипите с минимално инвазивни операции. Преди решение проверете акредитацията на болницата, специализацията на гинеколога, писмения план за лечение (вид операция, престой, възможни усложнения) и как ще бъде организиран контролът след връщането у дома. Организатори като New City Clinic координират болницата, лекаря, хотела, трансфера и преводача. Носете актуални ехографии, ЯМР и кръвни изследвания.