Ехография (ултразвуково изследване): видове, подготовка и какво показва

Какво е ехография и как работи

Ехографията (ултразвуково изследване, „ехо“) използва звукови вълни с честота, която човешкото ухо не чува. Сондата (трансдюсерът) изпраща вълните в тялото и улавя отразеното „ехо“ от тъканите. Компютърът превръща тези сигнали в изображение в реално време – лекарят вижда органите, докато се движат, и кръвта, докато тече.

Тъй като няма йонизиращо лъчение, изследването може да се повтаря многократно и е метод на избор при бременни жени и деца. Върху кожата се нанася гел, който премахва въздуха между сондата и кожата. При някои изследвания сондата се въвежда в тялото – вагинално, ректално или през хранопровода (трансезофагеална ехокардиография).

Ехографията е част от широкия набор от методи, описани в раздела Диагностика. Тя често е първото изследване, преди да се реши дали са нужни ЯМР или КТ.

Видове ехография

Според областта и целта лекарят избира различна сонда и техника:

• Коремна ехография – черен дроб, жлъчен мехур, жлъчни пътища, панкреас, далак, бъбреци, коремна аорта. Често се използва при болки в корема, камъни в жлъчката и затлъстяване на черния дроб.
• Ехография на малкия таз – матка, яйчници, пикочен мехур, простата. При жените може да е през корема или трансвагинална – например при миома на матката.
• Ехография на щитовидната жлеза – възли, размер и структура; при съмнителен възел се прави тънкоиглена биопсия под ехографски контрол (вижте рак на щитовидната жлеза).
• Ехография на гърдата – допълва мамографията, особено при плътна гърда и при млади жени; под ехографски контрол се прави и биопсия на гърдата.
• Доплерова ехография на съдовете – каротидни артерии (риск от инсулт), вени на краката при съмнение за тромбоза или при разширени вени, артерии на крайниците.
• Ехография на сърцето – отделно изследване, описано в Ехокардиография.
• Мускулно-скелетна ехография – сухожилия, мускули, бурси, рамо и коляно.
• Акушерска ехография – проследяване на бременността и развитието на плода.

Подготовка за изследването

Подготовката зависи от вида ехография – лечебното заведение обикновено дава точни указания:

• Коремна ехография: най-често се идва на гладно около 6–8 часа, за да е свит жлъчният мехур и да има по-малко газове в червата. Вода обикновено е разрешена. Някои лекари препоръчват ден-два по-лека храна без газообразуващи продукти.
• Ехография на малкия таз през корема: пикочният мехур трябва да е пълен – изпива се около литър вода около час преди изследването, без да се уринира.
• Трансвагинална ехография: мехурът обикновено трябва да е празен.
• Щитовидна жлеза, гърда, съдове, стави: обикновено не е нужна специална подготовка.

Вземете предишни резултати и описания – сравнението с тях често е по-ценно от самото ново изследване. Носете удобни дрехи, които лесно се свалят от изследваната област.

Как протича ехографията

Лягате на кушетка, лекарят нанася гел и плъзга сондата по кожата, като понякога ви моли да поемете дълбоко въздух и да задържите или да се обърнете на една страна. Изследването обикновено трае 10–30 минути и е безболезнено; натискът със сондата може да е леко неприятен при болезнена област или пълен мехур.

При вътрешните изследвания (трансвагинално, трансректално) сондата е тънка и покрита с предпазно покритие; може да има лек дискомфорт. Ако изследването е с контрастно вещество (ехография с контраст), се поставя венозен път – това се прави в специализирани центрове, например при уточняване на огнища в черния дроб.

След изследването веднага можете да се върнете към обичайните си дейности. Резултатът често се обсъжда на място, а писменото описание се получава в същия ден.

Какво може и какво не може да покаже ехографията

Ехографията е отлична за разграничаване на течност от плътна тъкан – например проста киста от солидна формация – за оглед на жлъчния мехур, бъбреците, щитовидната жлеза и съдовете. Тя е и основен метод за насочване на игла при биопсия или дренаж.

Има и ограничения:

• ултразвукът не преминава добре през въздух и кости, затова червата, белите дробове и мозъкът при възрастни не се оглеждат добре;
• при изразено наднормено тегло образът е по-неясен;
• резултатът зависи силно от уменията на изследващия и от класа на апарата;
• нормалната ехография не изключва всяко заболяване – например малки тумори на панкреаса често не се виждат.

Как да разбирате резултата

Описанието съдържа размерите на органите, тяхната структура („ехогенност“) и находките. Някои често срещани изрази:

• „Хиперехогенен“ черен дроб – по-светъл от нормалното; често при затлъстяване на черния дроб.
• „Анехогенна формация“ – обикновено течност, например проста киста, която най-често е безобидна.
• „Хипоехогенен солиден възел“ – плътна тъкан; според характеристиките може да е нужно проследяване или биопсия.
• Класификации – при гърдата се използва BI-RADS, при щитовидните възли – системи като TI-RADS; те подпомагат решението дали е нужна биопсия.

Само описанието не е диагноза. Лекарят, който ви е насочил, тълкува находката заедно с оплакванията и другите изследвания. Ако резултатите ви тревожат или са противоречиви, второто мнение от специалист е разумна стъпка.

Ехографията в профилактиката

Ехографията е част от повечето профилактични пакети – коремна ехография, щитовидна жлеза, при жените гърда и малък таз, при мъжете простата. При възрастни мъже, които са пушили, в редица държави се провежда скрининг за аневризма на коремната аорта с еднократна ехография.

Добре е обаче изследванията да се избират според възрастта, пола и рисковите фактори, а не „всичко за всеки“: ненужните изследвания понякога откриват безобидни находки, които водят до излишна тревога и още изследвания. Повече за разумния профилактичен преглед ще намерите в Профилактичен преглед (чекъп).

В България ехография се прави от общопрактикуващия лекар или от специалист с направление, а също и в частни центрове. Пациенти, които планират цялостен преглед в чужбина, често я включват в пакет – например чекъп в Турция, където в големите болници в Истанбул образната диагностика, лабораторията и консултацията със специалист обикновено се правят в един ден. New City Clinic организира такива прегледи с координатор и преводач; винаги поискайте писмено описание на английски език, за да може да го ползва и вашият лекар в България.

Кога да потърсите лекар

Обърнете се към общопрактикуващия си лекар, който ще прецени дали е нужна ехография и каква, ако имате:

• болки в корема, особено в дясното подребрие след хранене;
• подутина на шията, в гърдата, в слабините или другаде;
• промени в уринирането, кръв в урината или болки в кръста;
• подуване и болка в единия крак;
• нередовно или обилно менструално кървене, болки в малкия таз.

Потърсете спешна помощ (112) при силна внезапна коремна болка, подуване на крак, придружено от задух или болка в гърдите, както и при кървене по време на бременност.