14 ноември 2026 г.Здраве • Наука • Живот Спешен номер: 112 BG/EN
Лечение в Турция

Рак и онкология

Множествен миелом: симптоми, диагностика и съвременно лечение

Множественият миелом е рак на плазмените клетки в костния мозък. Макар че в повечето случаи все още не може да бъде напълно излекуван, през последните две десетилетия новите лекарства, трансплантацията на стволови клетки и имунните терапии промениха изцяло перспективите – много пациенти живеят години с добре контролирано заболяване.

Автор: Редакционен екип на ZdraveGuideПубликувано: Последна проверка: 5 мин. четене

Множествен миелом: симптоми, диагностика и съвременно лечение

Какво е множествен миелом?

Плазмените клетки са вид бели кръвни клетки, които произвеждат антитела. При множествения миелом една плазмена клетка се променя злокачествено и започва да се размножава безконтролно в костния мозък. Туморните клетки произвеждат голямо количество еднакъв, нефункционален протеин – т.нар. моноклонален протеин (М-протеин, парапротеин) – и потискат образуването на нормалните кръвни клетки.

Миеломът е част от групата на кръвните ракови заболявания, заедно с левкемията и лимфома. Той е по-чест при мъжете и при хора над 60–65 години. Почти винаги се предхожда от безсимптомно състояние, наречено MGUS (моноклонална гамапатия с неясно значение), а понякога и от т.нар. „тлеещ“ (smouldering) миелом. Тези ранни състояния не се лекуват, а се проследяват редовно.

Симптоми на множествения миелом

Ранният миелом може да не дава оплаквания и да се открие случайно – например при висока скорост на утаяване или повишен общ белтък в рутинни изследвания. Лекарите обобщават типичните прояви с абревиатурата CRAB:

  • C – калций: повишен калций в кръвта, който води до жажда, често уриниране, запек, гадене и объркване;
  • R – бъбреци (renal): нарушена бъбречна функция, тъй като парапротеинът уврежда бъбреците (вижте хронично бъбречно заболяване);
  • A – анемия: умора, бледост, задух при усилие;
  • B – кости (bones): болки в гърба, ребрата или таза, остеопороза, спонтанни счупвания, включително компресионни фрактури на прешлени.

Чести са и повтарящите се инфекции, защото нормалните антитела намаляват. По-рядко се наблюдават изтръпване на крайниците, кървене или симптоми от сгъстяване на кръвта.

Диагностика

Диагнозата изисква няколко вида изследвания, които обикновено се назначават от хематолог:

  • Кръвни изследвания – пълна кръвна картина, креатинин, калций, общ белтък и албумин, LDH, бета-2-микроглобулин.
  • Електрофореза и имунофиксация на серумните и уринните белтъци за откриване на М-протеина, както и изследване на свободните леки вериги (kappa и lambda) в кръвта.
  • Изследване на костния мозък (аспирация и биопсия) – определя процента на туморните плазмени клетки. Цитогенетичните изследвания (FISH) откриват промени като del(17p), t(4;14) или t(14;16), които означават по-висок риск.
  • Образна диагностика – нискодозова КТ на цялото тяло, ЯМР или ПЕТ-КТ за откриване на костните лезии (вижте и ЯМР и КТ).

Стадият се определя по ревизираната международна система (R-ISS), която отчита албумина, бета-2-микроглобулина, LDH и високорисковите генетични промени.

Кога се започва лечение?

Не всеки пациент с парапротеин се нуждае от лечение. Терапия се започва при симптоматичен (активен) миелом – когато има CRAB белези или някой от т.нар. „биомаркери на злокачественост“ (например над 60% плазмени клетки в костния мозък, много високо съотношение на свободните леки вериги или повече от една лезия на ЯМР). При MGUS и при тлеещ миелом с нисък риск обикновено се провежда само редовно проследяване. Решението винаги се взема от хематолог.

Съвременно лечение на множествения миелом

Лечението е комбинирано и се провежда на етапи. Използват се няколко класа лекарства, най-често в комбинации от три или четири:

  • Протеазомни инхибитори и имуномодулиращи лекарства;
  • Моноклонални антитела срещу белтъка CD38 на миеломните клетки;
  • Кортикостероиди в съчетание с горните.

Автоложна трансплантация на стволови клетки. При подходящи пациенти, обикновено до около 70 години и в добро общо състояние, след няколко цикъла начално лечение се събират собствени стволови клетки, прилага се висока доза химиотерапия и клетките се връщат обратно. Следва поддържащо лечение, обикновено с имуномодулиращо лекарство.

При рецидив вече има ефективни нови възможности: биспецифични антитела, които насочват собствените Т-клетки срещу миелома, и CAR-T клетъчна терапия, насочена срещу белтъка BCMA. Те се прилагат в специализирани центрове.

Целта на лечението е дълбок отговор – в идеалния случай отрицателна минимална остатъчна болест (MRD), което е свързано с по-продължителна ремисия.

Поддържащи грижи

Поддържащото лечение е съществена част от грижата за пациентите с миелом:

  • лекарства за укрепване на костите (бисфосфонати или моноклонално антитяло срещу RANKL) – намаляват риска от счупвания; преди започването им се препоръчва стоматологичен преглед;
  • лъчетерапия или операция при болезнени лезии или риск от фрактура, вертебропластика при счупени прешлени;
  • ваксинации и профилактика на инфекции, при нужда – заместване с имуноглобулини;
  • достатъчен прием на течности и избягване на нестероидни противовъзпалителни за пазене на бъбреците;
  • профилактика на тромбози при някои лекарства;
  • контрол на болката и на невропатията, физическа активност, подходящо хранене и психологическа подкрепа.

Проследяване и живот с миелом

След постигане на отговор пациентите се проследяват редовно – обикновено веднъж месечно до веднъж на три месеца – с кръвни изследвания за парапротеина и свободните леки вериги, кръвна картина, бъбречна функция и калций. Образни изследвания се правят при нови оплаквания или по преценка на хематолога. Повишаването на парапротеина може да предшества симптомите с месеци, затова контролите не бива да се пропускат.

Много хора с миелом работят, пътуват и водят активен живот. Полезни са умерената физическа активност според състоянието на костите, отказът от тютюнопушене и навременното лечение на инфекциите. При напреднало заболяване палиативните грижи помагат за контрола на болката и подкрепят семейството, успоредно с активното лечение.

Кога да потърсите лекар

Обърнете се към личния си лекар, ако имате продължителни болки в гърба или костите без ясна причина, необяснима умора, чести инфекции или ако в изследванията ви са открити анемия, висок белтък, повишен калций или влошена бъбречна функция. Той може да ви насочи с направление към хематолог. Ако знаете, че имате MGUS, не пропускайте контролните изследвания.

Потърсете спешна помощ (112) при внезапна силна болка в гърба със слабост или изтръпване на краката или нарушен контрол върху уринирането – това може да означава притискане на гръбначния мозък. Спешни са и високата температура по време на лечение, силното объркване и рязкото намаляване на количеството урина.

Лечение в чужбина и в Турция

Някои пациенти от България и Европа търсят второ мнение или лечение в големи акредитирани болнични групи в Истанбул, които разполагат с хематологични отделения, центрове за трансплантация на стволови клетки и достъп до клетъчни терапии. Тъй като лечението на миелома е продължително, още в началото уточнете кои етапи ще се проведат там и как ще продължи поддържащото лечение и проследяването у дома. Поискайте писмен план, проверете опита на хематолога и центъра. Организатори като New City Clinic координират болница, лекар, хотел, трансфер и преводач, а медицинските решения остават в ръцете на лекуващия екип. Повече за общите принципи – в съвременно лечение на рак.

Често задавани въпроси

Лечим ли е множественият миелом?

При повечето пациенти миеломът засега се смята за хронично заболяване, което може да се контролира дълги години, но не се излекува напълно. Съвременните комбинации, трансплантацията и имунните терапии значително удължиха ремисиите. Индивидуалната прогноза зависи от стадия, генетичния риск и отговора на лечението.

Какво е MGUS и ще стане ли миелом?

MGUS е безсимптомно наличие на малко количество парапротеин в кръвта. При повечето хора то никога не преминава в миелом, но малка част годишно прогресират. Затова се препоръчват редовни контролни изследвания по график, определен от лекаря.

Задължителна ли е трансплантацията на стволови клетки?

Не. Тя се предлага на подходящи пациенти, най-често до около 70 години и в добро състояние. При останалите се използват ефективни комбинации от лекарства без трансплантация. Решението се взема индивидуално от хематолога.

Защо костите са засегнати при миелом?

Миеломните клетки активират клетките, които разграждат костта, и потискат тези, които я изграждат. Това води до болки, изтъняване на костите и счупвания. Лекарствата за костите и лъчетерапията помагат да се намали този риск.

Наследствено ли е заболяването?

Миеломът не е класическо наследствено заболяване. Рискът е малко по-висок при близки роднини на болни, но повечето случаи нямат фамилна връзка. Рутинен генетичен скрининг на роднините обикновено не се препоръчва.

Източници

  1. National Cancer Institute – Multiple myeloma / plasma cell neoplasms
  2. NHS – Multiple myeloma
  3. ESMO – Clinical practice guidelines
  4. American Cancer Society – Multiple myeloma
  5. Mayo Clinic – Multiple myeloma

Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от лекар. При спешно състояние се обадете на 112.

New City Clinic · Истанбул

Безплатна консултация

Изпратете запитване до New City Clinic. Отговаряме на български или английски, обикновено в рамките на 24 часа.

  • Безплатна консултация и оферта
  • Лекар, болница, хотел, трансфер, преводач
  • Регистриран в Министерството на здравеопазването на Турция
WhatsApp +39 344 760 1483

Пишете в WhatsApp